Дисклеймър: Настоящият материал има изцяло обучителен характер и не представлява финансов, данъчен, правен или инвестиционен съвет. Информацията е актуална към 21 юли 2026 г. и отразява действащото към тази дата законодателство. Данъчното третиране зависи от конкретните обстоятелства на всеки инвеститор — преди да предприемете действия, консултирайте се с данъчен консултант и проверете актуалните редакции на цитираните нормативни актове в посочените първоизточници.

Един от най-честите въпроси, които всеки инвеститор си задава, е: „Освободени ли са от данък ETF-ите?“

Ако очаквате отговор с „да“ или „не“, вероятно ще останете разочаровани. Истината е, че самото присъствие на буквите „ETF“ в името на даден инструмент не го прави автоматично необлагаем в България. На борсата се търгуват стотици продукти, които външно изглеждат абсолютно еднакво, но чисто юридически представляват коренно различни неща. А пред НАП и закона значение има единствено правната квалификация на актива, не търговското му наименование.

Точно тук се крие най-голямата данъчна грешка. Преди да тръгнете да изчислявате дължимите данъци, първата ви и най-важна задача е да разберете какво точно сте си купили.

ETF, ETN или ETC — защо е толкова важно?

Когато отворите платформата на Interactive Brokers, Trading 212 или дори Revolut, виждате списък с активи. Всички те си имат ISIN код, борсов тикер (например VUAA, SGLN) и се купуват по един и същи начин. Отдолу обаче се крият различни правни структури.

Ето какво означава прословутата „азбучна супа“ (която често се обобщава с термина ETP — Exchange Traded Products):

ETF (Exchange Traded Fund)

Това е същински борсово търгуван инвестиционен фонд. Юридически погледнато, това е колективна инвестиционна схема (КИС), най-често организирана като европейски UCITS фонд, или алтернативен инвестиционен фонд (AIF). ETF-ът събира парите на много инвеститори и ги влага в кошница от реални активи — акции, облигации и парични инструменти. Когато си купите ETF, вие придобивате дял от фонда, а не директно самите акции в него.

Важна уговорка за българското данъчно третиране: разграничението UCITS/AIF не е само техническо. Както ще видим по-долу, освобождаването по ЗДДФЛ визира дялове на колективни инвестиционни схеми — понятие, което по българското право (ЗДКИСДПКИ) съответства на UCITS фондовете. Чуждестранен ETF, структуриран като AIF, може да не попадне в освобождаването дори при сделка на регулиран пазар и изисква индивидуален анализ.

ETN (Exchange Traded Note)

Въпреки че се търгува на същата борса, ETN изобщо не е фонд. Това е дългова ценна книга, емитирана от финансова институция. Купувайки ETN, вие де факто кредитирате емитента. Вашата доходност зависи от неговото обещание да ви плати, което означава, че тук носите и кредитен риск към самия издател.

ETC (Exchange Traded Commodity)

Тези инструменти най-често ви дават експозиция към суровини — злато, сребро, петрол и др. Подобно на ETN, в масовия случай ETC не е колективна инвестиционна схема, а специално конструиран дългов продукт (често обезпечен с физическата суровина, но все пак дългов инструмент).

Каква е данъчната разлика за физическите лица?

Тук идва същественият момент. Българският Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) предвижда облекчение (чл. 13, ал. 1, т. 3, във връзка с § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби), според което печалбата от определени финансови инструменти е необлагаема, ако сделката е сключена на регулиран пазар в България или в друга държава членка на ЕС/ЕИП.

За да попадне в това изключение обаче, продуктът трябва да е дял или акция на колективна инвестиционна схема (UCITS ETF) или национален инвестиционен фонд, или да е класическа акция/право/ДЦК (по дефиницията в § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ).

Тъй като ETN и ETC не са фондове (т.е. не са колективни инвестиционни схеми), те по правило не влизат в това конкретно освобождаване. Същото важи по правило и за ETF, структуриран като AIF, който не е КИС по смисъла на закона. Реализираната печалба от тях обикновено се облага с 10%, освен ако след много детайлен преглед не се докаже, че попадат в друго специфично изключение от закона. Важно е да не се подвеждате: ETN и ETC не са задължително облагаеми само защото не са фондове, но трябва да се проверяват индивидуално спрямо легалната дефиниция.

Accumulating (кумулиращ) срещу Distributing (дистрибутиращ) ETF

Дори да сте наясно с правната форма на инструмента, има значение и какво прави той с дивидентите си.

  • Кумулиращ (Accumulating): Фондът автоматично реинвестира получените дивиденти. Вие не получавате пари по сметката си, съответно в България обикновено не дължите данък върху този вътрешен процес и не го декларирате ежегодно. Данъчните последици (ако има такива) се отлагат чак за момента, в който продадете дяловете си.
  • Дистрибутиращ (Distributing): Тук фондът ви изплаща дивидента в брой. Това вече генерира събитие за вас. Трябва да проверите дали е удържан данък при източника, как се прилага Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), дали имате да доплащате в България и да го декларирате коректно в годишната си данъчна декларация. Обърнете внимание: облагането на дивидентите е напълно отделен режим от облагането на капиталовата печалба при продажба.

Инвестиция като физическо лице или през фирма?

Често инвеститорите се питат дали не е по-добре да търгуват през собствено дружество (ЕООД/ООД). Отговорът зависи от целите ви, но е важно да се разсее една голяма заблуда: че фирмите винаги дължат данък върху капиталовите печалби.

Всъщност, Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) предвижда освобождаване, което е напълно аналогично на това за физическите лица. Съгласно чл. 44, във връзка с дефиницията в § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, счетоводната печалба от разпореждане с финансови инструменти на регулиран пазар в ЕС/ЕИП се приспада при определяне на данъчния финансов резултат (съответно, счетоводната загуба не се признава за данъчни цели). Тоест, ако вашето ЕООД продаде UCITS ETF на европейска регулирана борса, то не дължи корпоративен данък върху тази капиталова печалба.

Още по-интересно става при дивидентите. Когато българска фирма изплаща дивиденти на дружество, което е местно лице за данъчни цели на държава от ЕС/ЕИП, не се удържа данък при източника — освобождаването е по чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО. Разпоредбата е въведена във връзка с Директива 2011/96/ЕС за дружествата майки и дъщерните дружества, но българският законодател е отишъл по-далеч от нея: за разлика от директивата (която поставя праг от минимум 10% участие), българският закон не изисква никакъв минимален праг на участие или период на притежание.

Когато обаче вашето българско дружество получава дивиденти от европейски ETF, въпросът дали чуждата държава ще удържи данък при източника се решава от нейното местно законодателство (и евентуално приложимата СИДДО). Тук е важно едно уточнение: Директивата майки–дъщерни дружества по принцип не е приложимият инструмент за дивиденти от инвестиционни фондове — тя визира дружества, подлежащи на корпоративно облагане, докато UCITS фондовете обикновено са данъчно освободени структури, а и праг от 10% участие в един ETF е практически непостижим за обикновен инвеститор. Затова решаващ е локалният данъчен режим на фонда. В България самият получен дивидент от лице от ЕС/ЕИП по правило не се облага с корпоративен данък (чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО), но конкретното данъчно третиране на дивидент от чуждестранен фонд винаги трябва да се проверява индивидуално.

Специфика при ирландските UCITS фондове

Тъй като Ирландия е най-големият хъб за регистрация на ETF-и, е важно да се отбележи техният локален режим. Според ирландското данъчно законодателство (източник: Irish Revenue Commissioners — Investment Undertakings, Taxes Consolidation Act 1997, Part 27 — Gross Roll-Up Regime, актуално към 21 юли 2026 г.), инвестиционните фондове се ползват с данъчно-неутрален статут. Когато ирландски UCITS ETF изплаща дивидент на инвеститор, който не е местно лице за Ирландия (non-Irish resident), Ирландия не удържа никакъв данък при източника (0%). Това правило важи както за физически лица, така и за чуждестранни компании (включително български дружества), без да се изисква минимален праг на участие. Условието е фондът да разполага с декларация, че инвеститорът не е местно лице за Ирландия (което обикновено се администрира автоматично от международните брокери). Следователно, в масовия случай българско юридическо лице ще получи дивидента от ирландски UCITS ETF в пълен размер, без удържане на ирландски данък при източника.

Предимствата на фирмата

Можете да реинвестирате получените освободени капиталови печалби изцяло, без те да се облагат на ниво дружество. Личен данък дивидент (5%) към българската държава ще дължите едва когато решите да извадите парите от фирмата към себе си като физическо лице.

Но може би най-скритото предимство е наследяването. Ако вашите деца или съпруг/съпруга наследят дяловете ви в българското ЕООД, прехвърлянето на тези дялове е напълно освободено от данък върху наследството. Съгласно чл. 31 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) преживелият съпруг и наследниците по права линия изобщо не са данъчно задължени лица за данъка върху наследствата, в комбинация със Закона за наследството.

Нека сравним двата сценария:

  • Ако притежавате ирландски ETF директно като физическо лице: Данък върху наследството в Ирландия няма да се дължи (0%), но наследниците ви трябва да комуникират с чуждестранни брокери, да превеждат и легализират смъртни актове, и евентуално да минават през сложни административни процедури по доказване на наследство в Ирландия (probate).
  • Ако ETF-ът е собственост на вашата българска фирма: Наследниците ви просто наследяват дяловете на българското ви дружество по изцяло местни правила, спестявайки си цялата международна административна тежест.

Недостатъкът

Фирмата идва с пълна счетоводна, данъчна и административна тежест (вкл. нужда от LEI код). Този избор изисква индивидуален анализ, а не просто копиране на нечия чужда практика.

Ирландските ETF и митът за данък наследство

Една от основните причини европейските инвеститори да купуват ирландски ETF-и (вместо американските им еквиваленти) е страхът от американския данък върху наследството (US Estate Tax — IRS). При директно притежание на американски акции или US-domiciled ETF (като SPY или QQQ), общото освобождаване за чужденци е едва 60 000 долара, след което ставката може да стигне до 40%. Ирландските UCITS ETF обикновено не се третират като американски активи, дори и да следват изцяло S&P 500, което ви спасява от този риск.

В същото време, някои се притесняват от ирландския данък върху наследството (Capital Acquisitions Tax — CAT), чиято стандартна ставка е 33%. Тук има отлична новина: в ирландското законодателство съществува изрично изключение (Section 75 от Capital Acquisitions Tax Consolidation Act 2003). Според него дяловете в инвестиционни фондове (като UCITS ETF-ите) са напълно освободени от този данък (0%), стига и починалият (наследодателят), и наследникът да не са местни лица за Ирландия. Тъй като в масовия случай българските инвеститори и техните деца са местни лица за България, ирландски данък наследство при директно притежание на ETF не се дължи. Остава единствено административната тежест по доказване на наследството пред чуждестранния брокер.

Къде и какво се декларира?

Освен в НАП (в Приложението за доходи от прехвърляне на финансови активи за продажбите, и отделно за дивидентите или самото притежаване на чужди активи), инвеститорите често забравят БНБ.

Според Валутния закон и Наредба № 27 на БНБ, при определени размери на инвестициите в чужбина може да възникне задължение за подаване на статистически декларации към БНБ (форми СПБ). Това е чисто информационно задължение, но глобите за пропускането му могат да бъдат сериозни.

Как да проверите какво всъщност притежавате? (Практически алгоритъм)

Не се доверявайте само на тикера. Един и същ фонд може да е регистриран като CSPX на една борса и като SXR8 на друга. Никога не използвайте правилото: „Има ETF в името, значи е необлагаемо“. Коректният път, по който трябва да минете, изглежда така:

ISIN код ➡️ Правна форма (от проспекта) ➡️ Вид на инструмента ➡️ UCITS/AIF статут ➡️ Място на изпълнение (конкретната борса и MIC код) ➡️ Пазарен сегмент ➡️ Съпоставка със ЗДДФЛ ➡️ Извод.

Съберете годишното си извлечение, справката за сделките и задължително прегледайте KID (Key Information Document) или проспекта на фонда.

Практически справочник: популярни инструменти сред българските инвеститори

Следната таблица е ориентировъчна. Тя не отменя нуждата да проверите конкретната си сделка, тъй като мястото на изпълнение на поръчката (например дали брокерът я е изпълнил на регулиран пазар или извънборсово) е критично за финалния данъчен резултат.

Продукт (примерен тикер) Правна форма UCITS/КИС статут Обичаен данъчен анализ за физически лица
Vanguard S&P 500 (VUAA) ETF, ирландски фонд Да Печалбата може да е необлагаема (при изпълнение на чл. 13 ЗДДФЛ)
Vanguard FTSE All-World (VWCE) ETF, ирландски фонд Да Възможен необлагаем режим при квалифицираща борсова сделка
iShares Core S&P 500 (CSPX / SXR8) ETF, ирландски фонд Да Възможен необлагаем режим
iShares Core MSCI World (IWDA / EUNL) ETF, ирландски фонд Да Възможен необлагаем режим
Invesco EQQQ NASDAQ-100 (EQQQ) ETF, ирландски фонд Да Възможен необлагаем режим (само за капиталовата печалба)
iShares Physical Gold (SGLN / IGLN) Обезпечена дългова ценна книга (ETC) Не Изисква проверка. Не е фонд, не ползва автоматично изключението.
Xetra-Gold (4GLD) Обезпечена дългова ценна книга Не Индивидуален анализ. Специална конструкция, не е UCITS.
21Shares Bitcoin ETP (ABTC) Крипто ETP (дългова ценна книга) Не Продава се финансов инструмент, не директно крипто. Обикновено облагаем.
SPDR S&P 500 ETF Trust (SPY) Американски trust Не е UCITS Не се третира като европейски фонд. Проверява се и американският Estate Tax риск.

В обобщение

Правната форма на продукта и мястото, където е изпълнена сделката, са единствените неща, които имат тежест пред закона. Отделете време да проверите ISIN кода и проспекта на вашите инструменти, преди да подадете данъчната си декларация. Тази малка стъпка е разликата между това да задържите печалбата си легално и това да влезете в излишен (и скъп) спор с данъчната администрация.

Накрая, ако инвестирате чрез собствено българско дружество, помнете един много важен факт за наследяването: юридически погледнато, когато вие си отидете, пред самия ETF собственикът никога не се променя. Собственик продължава да бъде вашата българска фирма. Под капака не се случва никакво прехвърляне на активи на ново лице (на юридически език: няма транслативна сукцесия на ценните книжа). Единственото, което се променя, е кой управлява и притежава българската фирма — нещо, което се отразява с едно просто вписване в родния Търговски регистър. За наследниците ви това означава, че те не трябва да се борят с чуждестранни институции, за да си прехвърлят акциите, а просто поемат „ключовете“ за фирмата, в чиято сметка ETF-ът кротко ги очаква.

Masterclass: ДДС и финансовите активи (ETF)

С навлизането в света на корпоративните инвестиции, въпросът за ДДС често всява паника. „Трябва ли да се регистрирам по ДДС, ако продам ETF-и за над 51 130 евро?“ Отговорът се крие в детайлен прочит на европейското и националното законодателство. Важно уточнение още в началото: Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) важи еднакво както за юридически, така и за физически лица, когато те извършват независима икономическа дейност.

1. Какво е „независима икономическа дейност“ (практика на СЕС)

За да попадне изобщо една сделка в обхвата на ДДС, тя трябва да е извършена от данъчно задължено лице в рамките на неговата „независима икономическа дейност“ (чл. 9 от Директива 2006/112/ЕО).

Съдът на Европейския съюз (СЕС) има трайна и категорична практика (напр. делата Polysar (C-60/90), EDM (C-77/01), Harnas & Helm (C-80/95), Wellcome Trust (C-155/94)), че самото придобиване, държане и продажба на ценни книжа (управление на собствено портфолио) не представлява икономическа дейност. Приходите (дивиденти или капиталова печалба) се разглеждат просто като резултат от собствеността върху актива.

Различните хипотези на практика:

  • DCA (инвестиране на равни вноски), ребалансиране на портфолио, ликвидация: Това са класически действия по управление на лично богатство. Според СЕС тук няма икономическа дейност. Следователно, тези действия изобщо не попадат в обхвата на ДДС.
  • Трейдинг (day trading и swing trading): Ако физическо лице или обикновена холдингова фирма прави множество сделки със собствени средства, СЕС (Wellcome Trust) отново приема, че мащабът и честотата сами по себе си не превръщат това в икономическа дейност. ОБАЧЕ, ако дружеството е създадено специално като proprietary trading firm (основната му търговска дейност е спекулативна търговия с цел регулярна печалба) или действа като професионален дилър на ценни книжа, тогава тази дейност вече се класифицира като икономическа.

2. Натрупване на оборот за задължителна ДДС регистрация

Ако приемем, че вашето дружество не извършва икономическа дейност с ETF-ите (просто инвестира излишни средства), тогава обороти за ДДС изобщо не се трупат.

Какво се случва обаче, ако фирмата ви извършва икономическа дейност?

С въвеждането на новия режим (чл. 168в от ЗДДС, в сила от 01.01.2026 г.), правилата за формиране на оборота за регистрация са променени:

  • Сделките с финансови активи са освободени доставки съгласно чл. 46 от ЗДДС.
  • По правило, съгласно новия чл. 168в от ЗДДС, доставките на финансови услуги вече се включват при формирането на годишния оборот за регистрация (праг от 51 130 евро, чл. 96 от ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.).
  • Изключението за „съпътстващи доставки“: Финансовите услуги НЕ се включват в оборота, когато те са съпътстващи доставки. Според дефиницията в § 1, т. 105 от ДР на ЗДДС, съпътстваща е доставка, която „не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето и има второстепенен или случаен характер“.
  • Изводът: Ако имате IT фирма и продадете излишна ликвидност през ETF-и за 200 000 евро, това е съпътстваща доставка с второстепенен характер и теоретично няма да се регистрирате по ДДС на това основание. Но ако фирмата ви е създадена специално за трейдинг (това е основната ѝ икономическа дейност), тогава продажбите на финансови активи не са „съпътстващи“ и формират оборот за задължителна регистрация (макар самите сделки да са освободени от начисление на данъка).

Практическият проблем в България:

Въпреки ясните правила, в практиката на българската данъчна администрация въпросът дали се натрупва оборот за задължителна регистрация по ДДС от такива сделки често е спорен. За да си спестят излишни нерви, ревизии и спорове с НАП, много фирми у нас предпочитат да подадат заявление за доброволна регистрация по ДДС.

Що се отнася до физическите лица, ако те подадат заявление за задължителна регистрация по ДДС на база продадени финансови активи, най-често получават акт за отказ от администрацията (с мотива, че не извършват независима икономическа дейност), макар че това не е абсолютно и задължително правило във всеки един случай.

3. Освобождаване на доставки и място на изпълнение (чл. 21 ЗДДС)

Дори трейдинг фирмата ви да е регистрирана по ДДС, това не означава, че ще начислявате 20% ДДС върху продажбата на ETF. Доставката остава освободена (чл. 46).

Нещо повече, ако продавате активите си чрез международни брокери (които са установени извън България), се прилагат правилата за място на изпълнение по чл. 21 от ЗДДС. Когато получателят на финансовата услуга е данъчно задължено лице (какъвто е брокерът или финансовата институция), мястото на изпълнение е там, където е установен получателят (чл. 21, ал. 2), т.е. извън територията на България. Ключовата последица: съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, за доставки на финансови услуги по чл. 46 възниква право на пълен данъчен кредит за свързаните разходи, но само когато получателят е установен извън Европейския съюз (например брокер/контрагент в САЩ или Обединеното кралство). Ако получателят е установен в друга държава членка на ЕС (например ирландски брокер), доставката е с място на изпълнение извън България, но право на данъчен кредит не възниква. Разграничението е критично при данъчното планиране.

4. SME режимът по ДДС и Ирландия (чл. 168в ЗДДС)

На ниво ЕС новият специален режим за малки предприятия (SME), уреден в Директива (ЕС) 2020/285, се прилага от 1 януари 2025 г. В България той е транспониран в чл. 168в и следващите от ЗДДС и се прилага от 1 януари 2026 г. Режимът позволява на малки бизнеси да ползват ДДС освобождаване в други държави членки, стига общият им оборот в ЕС да е под 100 000 евро, а локалният им оборот да не надхвърля прага в съответната държава.

Важно уточнение: Преди изобщо да стигнете до въпроса дали вашата фирма може да се възползва от облекченията на SME режима в Европа, първо трябва да се отговори на най-базовия въпрос — извършва ли фирмата ви независима икономическа дейност? Както вече разгледахме (съгласно практиката на СЕС), ако вие просто инвестирате излишните пари на фирмата си, без да действате като същински професионален трейдър, то вие изобщо не сте в обхвата на ДДС за тези сделки. В този случай SME режимът изобщо не ви е нужен за тях. Ако обаче трейдингът ви се класифицира като икономическа дейност, едва тогава има смисъл да гледаме към SME правилата.

Прилага ли се SME режимът в Ирландия?

Да, Ирландия е държава членка на ЕС и прилага новите SME правила, както и всички останали членки на Съюза. Режимът обаче НЕ се прилага спрямо държави извън ЕС (например САЩ или Великобритания, където местното ДДС законодателство е напълно отделно).

Създава ли ETF-ът постоянен обект (fixed establishment)?

Изключително важен момент тук е Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, който дефинира що е то „постоянен обект“ или местно лице за целите на ДДС. Според него, за да имате постоянен обект в дадена държава (например в Ирландия, където е регистриран вашият ETF), трябва да разполагате с достатъчна степен на постоянство и подходяща структура от човешки и технически ресурси там (офис, служители, техника).

Фактът, че българското ви ЕООД притежава ирландски ETF или ползва платформа на ирландски/международен брокер, категорично не ви създава постоянен обект в Ирландия. Вие си оставате изцяло местно лице за България и всички ваши ДДС ангажименти се определят през призмата на българския ЗДДС (и съответно имате право да приложите европейския SME режим през българската система, ако отговаряте на условията).

5. Скритите капани при ДДС регистрацията

Ако все пак стигнете до ДДС регистрация (независимо дали е доброволна, или задължителна), трябва да сте наясно с два сериозни странични ефекта, които изискват внимателно данъчно планиране:

За юридическите лица (фирми):

Когато едно дружество комбинира разнородни икономически дейности — например има облагаеми доставки (продажба на софтуер или стоки) и същевременно реализира освободени доставки (продажба на ETF-и) — това може да доведе до редуциране на правото му да ползва данъчен кредит върху покупките. Според правилата за частичен данъчен кредит (чл. 73 от ЗДДС), наличието на значителен обем освободени продажби намалява коефициента, по който фирмата може да си възстановява ДДС за общите си разходи. Ето защо, смесването на разнородни икономически дейности в едно дружество крие рискове и изисква сериозно внимание с цел данъчна оптимизация.

За физическите лица:

Ако сте физическо лице, което има активни доходи от други източници (например доходи от свободна професия, граждански договори, консултантски услуги или наеми) — различни от доходи от заплати, дивиденти и наследства (които са извън обхвата на ДДС) — и бъдете регистрирани по ДДС заради търговия с финансови активи, капанът щраква. Потенциалната ДДС регистрация означава, че другите ви активни доходи автоматично попадат в обхвата на закона и ще трябва да им начислявате 20% ДДС. Това може да бъде изключително неприятна изненада, ако не е предвидено предварително.

Първоизточници за проверка

Материалът е с обучителна цел и не представлява данъчен, финансов или правен съвет. Информацията е актуална към 21 юли 2026 г. За конкретни казуси се консултирайте с данъчен специалист.