Ще си позволя да оставя политиката настрана.

Бюджетът не е ляв или десен.

Бюджетът е математически модел за това как една държава възнамерява да използва ограничените ресурси на обществото.

Проектобюджет 2026: повече от числа — нужни са реформи

И точно затова най-големият въпрос не е:

"Колко ще похарчим?"

А:

"Каква производителност ще получим срещу тези пари?"

И точно тук според мен Проектобюджет 2026 се проваля.

България няма проблем с приходите.

България няма проблем дори с размера на публичния сектор.

България има проблем с възвръщаемостта на публичните разходи.

Това са три напълно различни неща.

Проектът предвижда дефицит от 5,7% от БВП, приходи от около 49,6 млрд. евро, разходи от около 56,8 млрд. евро и възможност за поемане на нов държавен дълг над 10 млрд. евро. Правителството заявява, че целта е дефицитът постепенно да бъде върнат под 3% до 2028 г. (bta.bg)

Това не е бюджет на държава в рецесия.

Това не е бюджет на държава във финансова криза.

Това е бюджет на икономика, която работи почти при пълна заетост.

Безработицата вече е около 3%.

Това означава едно много важно нещо.

Държавата вече не може да увеличава заетостта.

Тя може единствено да преразпределя хора между секторите.

Всеки нов административен щат почти неизбежно се запълва с човек, който иначе би работил в частния сектор.

С други думи:

държавата вече не просто регулира пазара на труда.

Тя се конкурира с бизнеса за ограничен човешки капитал.

И тук идва най-големият парадокс.

Частният сектор плаща:

  • данък върху доходите;
  • корпоративен данък;
  • ДДС;
  • осигуровки.

След това с тези средства държавата увеличава собствените си разходи за персонал.

След което започва да конкурира именно същия този бизнес за същите работници.

При почти нулева безработица това е икономически затворен кръг.

Не защото държавните служители са проблем.

А защото ресурсът вече е ограничен.

Тук искам да направя едно много важно разграничение.

Когато казвам "администрация", не говоря за:

  • лекари;
  • медицински сестри;
  • учители;
  • пожарникари;
  • полицаи;
  • съдии;
  • специалисти по киберсигурност;
  • експерти в НАП и Агенция "Митници".

Тези хора създават обществен капитал.

Те са инвестиция.

Не разход.

Говоря за административните дейности, които съществуват единствено защото съществуват прекалено сложни процедури.

Истинският дефицит не е бюджетният.

Истинският дефицит е дефицитът на реформи.

В проекта виждам повече разходи.

Виждам повече приходи.

Виждам повече дълг.

Но почти не виждам програма за системно повишаване на производителността на публичния сектор.

Най-евтината реформа е тази, която премахва необходимостта от самата администрация.

Дигитализация не означава PDF вместо хартия.

Означава:

гражданинът изобщо да не носи удостоверение.

Институциите сами да обменят информация.

Регистърът да говори с друг регистър.

Държавата да престане да използва гражданите като куриери между собствените си администрации.

Има една проста икономическа истина.

Всяка административна процедура има цена.

Но тя почти никога не се вижда в бюджета.

Тя се плаща от бизнеса.

От счетоводителя.

От адвоката.

От предприемача.

От лекаря.

От инженера.

От всички нас.

Тази цена се измерва в милиони изгубени човекочасове всяка година.

През последните седмици платформата "Диагноза България" показа нещо изключително интересно.

Чрез анализ на публични данни бяха маркирани около 606 млн. лв. аномални разходи в държавното и общинското здравеопазване. Това не означава автоматично злоупотреба, но означава, че вече разполагаме с инструменти, които могат систематично да откриват отклонения и потенциална неефективност, вместо да разчитаме само на проверки след скандал. (bta.bg)

Представете си същия подход за всяка държавна институция.

Всеки договор.

Всеки разход.

Всеки щат.

Всеки административен процес.

В реално време.

Големият въпрос е:

Защо първата реакция при бюджетен натиск почти винаги е:

"Трябват още приходи."

А не:

"Как да произвеждаме повече стойност със същите пари?"

Това е разликата между счетоводно мислене и икономическо мислене.

Ако аз трябваше да започна реформа, бих започнала така:

  • ✔ Пълен функционален одит на всяка администрация.
  • ✔ Измерване на обществената стойност на всяка административна функция.
  • ✔ Автоматизация преди назначаване.
  • ✔ Замразяване на административните щатове извън критичните системи.
  • ✔ Преквалификация на освободения човешки ресурс към секторите с хроничен недостиг на кадри.
  • ✔ Публични показатели за ефективност на всяка институция.

Не съкращения "на калпак".

Не популизъм.

А измерима производителност.

И последно.

В икономиката има една проста закономерност.

Богатството не се създава от бюджета.

Бюджетът единствено преразпределя вече създаденото богатство.

Истинският производител на това богатство остава частният сектор – предприемачите, индустрията, услугите, износът и стотиците хиляди микро, малки и средни предприятия.

Работата на държавата не е да ги замества.

Работата на държавата е да направи така, че те да произвеждат повече.

А това не става с повече администрация.

Става с по-малко триене.

По-малко бюрокрация.

По-малко регулации без добавена стойност.

И с повече производителност.

Според мен това е реформата, която липсва в Проектобюджет 2026.

Има още една цена на бюджета, която никога не влиза в бюджета.

И тя е цената на изгубеното предприемачество.

Когато говорим за административната тежест, обикновено мислим за държавните разходи.

Но истинската цена не се плаща от държавата.

Плаща я бизнесът.

И най-вече микро, малките и средните предприятия.

Нека си представим един предприемач.

Причината да създаде фирма е проста.

Да произвежда.

Да продава.

Да намира клиенти.

Да създава нови продукти.

Да инвестира.

Да носи стойност на пазара.

Само че още в първия ден той разбира, че освен предприемач трябва да стане и нещо друго.

Трябва да стане експерт по административно право.

По трудово законодателство.

По данъчно право.

По счетоводство.

По осигуряване.

По GDPR.

По трудова медицина.

По пожарна безопасност.

По здравословни условия на труд.

По електронни подписи.

По регистрации.

По декларации.

По справки.

По срокове.

По проверки.

По лицензи.

По уведомления.

По още десетки административни режими.

На практика още преди бизнесът да е започнал да създава стойност, предприемачът вече изгражда екип не за бизнеса си, а за държавата.

Още в първия ден му трябват три допълнителни "служители":

  • ✔ администратор;
  • ✔ счетоводител;
  • ✔ адвокат.

Не защото клиентите ги изискват.

Не защото продуктът ги изисква.

А защото администрацията ги изисква.

Това е фундаментална разлика.

И колкото по-малък е бизнесът, толкова по-тежко е това бреме.

За една международна корпорация подобни разходи са малка част от бюджета.

За семейна фирма с петима служители те могат да определят дали изобщо ще има печалба.

Всеки час бюрокрация е час, в който не се създава богатство.

В икономиката съществува понятието алтернативна цена.

Най-скъпият ресурс не са данъците.

Най-скъпият ресурс е времето на предприемача.

Всеки час, който предприемачът прекарва в попълване на декларации, търсене на удостоверения, следене на срокове или комуникация с различни администрации, е час, в който:

  • не продава;
  • не разработва нов продукт;
  • не намира нов клиент;
  • не обучава хората си;
  • не инвестира.

Това не е просто административен разход.

Това е пропуснат икономически растеж.

Това е скритата цена на държавата.

Тя не влиза в бюджета.

Но влиза в цената на всяка стока и всяка услуга.

След това идва вторият удар.

Дори предприемачът да реши да делегира всичко това, възниква друг въпрос.

На кого?

Той решава: "Добре. Ще наема хора."

Само че няма кого.

При безработица около 3% България практически няма свободен трудов ресурс.

Защото държавата също търси хора.

И тук не говоря за лекари, учители или пожарникари.

Говоря за административни позиции, които често съществуват единствено заради сложността на самата административна система.

Получава се парадокс.

Бизнесът финансира държавата чрез данъци и осигуровки.

След това държавата използва част от тези приходи, за да стане негов конкурент за същите хора.

Всеки нов административен щат означава още едно свободно място, за което частният сектор трябва да наддава.

Резултатът е предвидим.

Разходите за труд растат.

Но не защото производителността расте.

А защото недостигът на хора расте.

Това е една от най-опасните форми на инфлация.

И тя увеличава себестойността на всяка стока и услуга.

Това се вижда прекрасно при счетоводните услуги.

Като данъчен консултант виждам това ежедневно.

Чужденец идва в България, отваря фирма и получава оферта за счетоводно обслужване.

Първата реакция почти винаги е:

"Как така счетоводството струва толкова?"

Много хора смятат, че причината е алчност.

Истината е съвсем различна.

Клиентът сравнява цената със страни, в които счетоводителят основно води счетоводство.

Българският счетоводител обаче рядко продава само счетоводно осчетоводяване.

В България счетоводителят често е:

  • данъчен консултант;
  • специалист по трудово право;
  • експерт по осигуряване;
  • експерт по административни процедури;
  • посредник между бизнеса и институциите;
  • човекът, който ежедневно следи законодателни промени и поема риска от съответствието.

Той продава време.

Време, загубено в комуникация с институции.

Време, загубено в непрекъснато променящо се законодателство.

Време, загубено в административни проверки.

Време, загубено в подготовка на справки, декларации, уведомления, отчети и кореспонденция.

Време, което в една по-ефективна административна система просто не би било необходимо.

Клиентът не плаща за дебит и кредит.

Плаща за административната сложност на държавата.

Това е скритият данък върху предприемачеството.

Той не фигурира никъде.

Не влиза в бюджета.

Не влиза в статистиката.

Но всеки предприемач го плаща ежедневно.

С време.

С нерви.

С пропуснати възможности.

С по-ниска производителност.

С по-малко иновации.

И в крайна сметка – с по-нисък икономически растеж.

В икономиката има понятие transaction costs – разходите, които не създават продукт, не създават услуга и не носят добавена стойност, а съществуват единствено защото трябва да се взаимодейства със системата.

Това са:

  • попълване на декларации;
  • административни регистрации;
  • лицензи;
  • разрешителни;
  • проверки;
  • кореспонденция;
  • удостоверения;
  • срокове;
  • справки;
  • процедури.

Нито една от тези дейности не произвежда богатство.

Те просто позволяват на бизнеса да продължи да съществува.

Според мен това е най-голямата реформа, която липсва.

Не още една декларация.

Не още един регистър.

Не още един контролен орган.

А обратният въпрос:

Колко административни действия можем да премахнем напълно?

Защото най-добрата административна процедура не е по-бързата процедура.

Най-добрата административна процедура е тази, която вече не съществува.

И именно това според мен трябва да бъде критерият, по който да оценяваме всяка бъдеща реформа.

Най-големият данък в България не е 10%.

Не е корпоративният данък.

Не е данъкът върху доходите.

Не е ДДС.

Най-големият данък е цената да бъдеш предприемач.

И той почти никога не се измерва.

И тук идва сравнението с държави като Естония.

В Естония философията е различна.

Държавата приема, че ако вече разполага с дадена информация, няма право да я иска повторно от гражданина.

Регистрите обменят данни помежду си.

Данъчните декларации често се подават за минути.

Повечето административни услуги се извършват изцяло онлайн.

Не защото естонците имат по-малко закони.

А защото са проектирали администрацията така, че тя да пести време на бизнеса, вместо да го изразходва. (Wikipedia)

Именно затова според мен въпросът не е:

"Колко харчи държавата?"

А:

"Колко струва на обществото взаимодействието с държавата?"

Защото една държава може да има високи публични разходи и същевременно да бъде отлична среда за бизнес.

Дания.

Нидерландия.

Финландия.

Швеция.

Естония.

Там цената на администрацията не се измерва само в бюджета.

Измерва се в спестеното време на бизнеса.

Именно това според мен трябва да бъде следващата голяма реформа в България.

Да започнем да измерваме не само колко струва администрацията на държавата.

А колко струва администрацията на предприемача!

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява правна, данъчна или инвестиционна консултация.