Субстанция означава реалното икономическо присъствие на компанията в дадена държава. С други думи - дали фирмата наистина извършва дейност там, или само е регистрирана на хартия.
Данъчните администрации използват този критерий, за да определят къде се създава стойността на бизнеса и съответно къде трябва да се плащат данъците.
Къде може да има проблем?
Когато за данъците на една компания се конкурират две или повече държави (според място на дейност, управление, къде се намира екипът и активите), държави с по-високи данъчни ставки могат да изискват от местните си физически лица да облагат с тяхната ставка печалбите на български фирми.
Типичен пример е български гражданин с фирма в България, който за определен период се премества в Испания, Италия, Холандия или друга държава с по-високи данъци. В такъв случай държавата на пребиваване може да предяви претенции към данък върху печалбите на българското дружество.
Какво включва субстанцията?
Обикновено се разглеждат няколко основни елемента:
1. Управление на компанията
- къде се вземат ключовите управленски решения
- къде се намира управителят или директорите
- къде се провеждат управителните заседания
2. Персонал
- има ли реални служители
- къде работят те
- какви функции изпълняват
3. Офис и инфраструктура
- реален офис или бизнес помещение
- техника, оборудване, складове
- оперативна база
4. Икономическа дейност
- къде се извършва реалната работа
- къде се създава продуктът или услугата
- къде се обслужват клиентите
5. Контрол върху активите и риска, вземане на решения
- къде се управляват договорите
- къде се управляват активите и интелектуалната собственост
- кой поема бизнес риска
Защо субстанцията е важна при компании в повече от една държава?
Когато един човек има фирми в две или повече държави, възниква въпросът: в коя държава реално се създава бизнесът?
Ако например фирмата е регистрирана в Естония, но управлението, служителите и клиентите са в България, данъчните органи могат да приемат, че реалното управление е в България.
Тогава компанията може да се счита за данъчно местно лице в България или да има място на стопанска дейност (permanent establishment) тук.
Какво следва от това?
В такъв случай държавата може да изисква:
- корпоративен данък върху печалбата
- ДДС регистрация
- облагане на доходите от дейността
Дори ако фирмата е регистрирана в друга държава.
Най-важният принцип
В международното данъчно право важи правилото: данъците се плащат там, където реално се създава икономическата стойност.
Затова реалната субстанция на бизнеса е по-важна от формалната регистрация на компанията, и е редно тази субстанция да се планира внимателно.