Местно лице на половин Европа (и на един кораб) Tax Resident of Half of Europe (and of One Ship)

Как работят СИДДО, когато няколко държави едновременно ви обявяват за „свой“ данъкоплатец

Има един особен вид популярност, на която никой не се радва: когато две, три или пет данъчни администрации едновременно решат, че сте именно техен данъкоплатец. Държавите рядко се карат кой да ви вземе на работа, но за това кой да ви облага – винаги. Добрата новина е, че за този вид „семеен спор“ отдавна има съдебник: спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Лошата е, че съдебникът работи само ако знаете, че съществува, и го приложите навреме и с правилните документи.

В статията ще разгледаме сериозно (но без да ставаме сериозни) правната рамка в България, правилата за „местно лице“, т.нар. tie-breaker правила, праговете, над които се пита НАП, методите за избягване на двойното облагане – и накрая ще разплетем един умишлено абсурден, но напълно правдоподобен казус с Великобритания, Германия, Кипър, Барбадос и кораб под панамски флаг.

1. Правната рамка: кой кого бие

Ратифицираните и обнародвани международни договори, каквито са СИДДО, са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащите им норми на вътрешното законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). На практика ЗДДФЛ и ЗКПО казват дали България иска да ви обложи, а СИДДО казва дали има право да го направи и в какъв размер.

Източниците, с които работим:

• ЗДДФЛ, чл. 4 – кое физическо лице е местно; ЗКПО, чл. 3 – кое юридическо лице е местно.
• ДОПК, чл. 135–142 – процедурата за прилагане на СИДДО спрямо доходи на чуждестранни лица от източник в България, вкл. особения ред по чл. 142.
• ДОПК, глава дванадесета – удостоверяване на качеството „местно лице“.
• Самите СИДДО – България има действащи спогодби с над 70 държави; списъкът и таблицата с методите по видове доходи се поддържат на сайта на НАП.
• Многостранната конвенция на ОИСР (МЛИ), която изменя част от спогодбите. Според НАП тя се прилага за данъка при източника от 01.01.2023 г., а за останалите данъци – от 01.01.2024 г. „Старият“ текст на някоя СИДДО може вече да не е целият текст.
• Директива (ЕС) 2017/1852 за разрешаване на данъчни спорове в ЕС – въведена в ДОПК; жалба по нея се подава в срок от три години от първото уведомление за действието, довело до спора.

📌 Важно за 2026 г.
От 01.01.2026 г. България е в еврозоната. Левовите суми в законите се преизчисляват по фиксирания курс 1,95583. Затова прагът „500 000 лв.“ от ДОПК НАП вече посочва като 255 645,94 евро. Където по-долу цитираме левова сума от закон, даваме и евровия еквивалент – преди практическа употреба проверете актуалната редакция.

2. Кой е „местно лице“ по българския закон

2.1. Физически лица (чл. 4 ЗДДФЛ)

Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря на поне един от следните критерии:

• има постоянен адрес в България;
• пребивава в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (местно е за годината, в която пребиваването надхвърли 183 дни; денят на влизане и денят на излизане се броят поотделно като дни в страната);
• е изпратено в чужбина от българската държава, неин орган или организация или от българско предприятие, както и членовете на семейството му;
• центърът на жизнените му интереси е в България – личните или икономическите му интереси са тясно свързани със страната.

Има и обратен клапан: не е местно лице този, който има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не е тук (чл. 4, ал. 5). Само адресът не ви държи в България, ако животът ви е другаде – но семейството, децата и домът тук ви държат, дори да не сте стъпвали в страната с месеци.

Местното лице се облага за световния си доход. Чуждестранното – само за доходите от източник в България.

2.2. Юридически лица (чл. 3 ЗКПО)

Местни са по същество юридическите лица, учредени по българското законодателство (плюс европейските дружества и кооперации със седалище в България, вписани в български регистър). Критерият е формален – регистрацията. Други държави обаче често гледат мястото на действителното управление. Ако управителят на българско ООД реално ръководи от Лимасол или Мюнхен, имате кандидат за „двойно местно“ дружество.

3. Двойно местно лице: тай-брейкърът на чл. 4 от спогодбата

Това, че две държави ви смятат за местно лице по своите закони, не е грешка – вътрешните закони не се съгласуват помежду си. Съгласуването става в чл. 4, ал. 2 от всяка СИДДО, изградена по Модела на ОИСР. Правилата се прилагат последователно – като дуел, в който стреля следващият само ако предишният е пропуснал:

Резултатът е, че за целите на спогодбата сте местно лице само на едната държава. Другата не губи изцяло правото си да ви облага – тя става „държава на източника“ и облага само доходите, които спогодбата ѝ разрешава (например заплата за работа, извършена на нейна територия, или наем от имот там).

За юридическите лица класическото правило е „мястото на действителното управление“. В редица спогодби, изменени чрез МЛИ, то е заменено с процедура по взаимно споразумение, като до постигането ѝ дружеството може да не получи облекченията по спогодбата. Дали това важи за конкретната спогодба зависи от позициите, които България и другата държава са заявили по МЛИ – тук проверката е задължителна, не препоръчителна.

4. Как се разпределят данъците

След като е ясно кой е „домът“ (държавата на пребиваване), спогодбата разпределя правата по видове доходи. Грубо казано:

• Трудови доходи – облагат се в държавата, където работата физически се извършва, освен ако едновременно: престоят там е до 183 дни в 12-месечен период, работодателят не е местно лице на тази държава и възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност там. Тогава се облагат само в държавата на пребиваване.
• Доходи от недвижим имот – могат да се облагат и там, където е имотът.
• Дивиденти, лихви, роялти – държавата на източника може да удържи данък, обикновено с ограничена ставка; държавата на пребиваване облага и избягва двойното облагане.
• Възнаграждения на екипажи на кораби в международен транспорт – специално правило; в повечето по-стари спогодби правото е на държавата на мястото на действителното управление на корабното предприятие (по-новата редакция на Модела на ОИСР вече дава приоритет на държавата на пребиваване на предприятието).

4.1. Двата метода – и защо единият е почти шега в България

Кой метод се прилага за кой доход е записано в конкретната спогодба и обобщено в таблицата на НАП:

• Освобождаване с прогресия – чуждестранният доход се освобождава у нас, но се „отчита“ при определяне на ставката за останалите доходи. При плосък данък от 10% прогресията има толкова работа, колкото вентилатор в Антарктида. На практика доходът не се облага в България, но се декларира.
• Обикновен данъчен кредит – доходът се облага у нас, но платеният в чужбина данък се приспада до размера на българския данък за същия доход. Ако в чужбина сте платили повече, разликата не се възстановява – България не е застраховател на чуждите ставки.

Пример колко важна е конкретната спогодба: с протокола към СИДДО с Германия (обн. ДВ, бр. 107 от 29.12.2023 г.) България преминава от освобождаване с прогресия към обикновен данъчен кредит за повечето доходи от Германия, включително трудовите. Освобождаване остава за ограничен кръг доходи, облагаеми само в Германия – като пенсии и доходи от държавна служба.

Две предупреждения на НАП за хладилника: методът по спогодбата се прилага само когато чуждият данък е наложен в съответствие със спогодбата; и не подлежи на възстановяване данък, който не е внесен в България, дори да е посочен в декларацията. Ако спогодба няма – действа едностранният данъчен кредит по ЗДДФЛ и ЗКПО, изчисляван отделно за всяка държава.

🧮 Пример с цифри (условни)
Данъчен кредит. Българско местно лице получава 40 000 € заплата за работа в Германия, която Германия има право да облага. В Германия са удържани 8 000 €. Българският данък върху същия доход е 10% = 4 000 €. Кредитът е ограничен до 4 000 €. Дължи в България: 0 €. Другите 4 000 € не се връщат.

Обратният случай. Ако в чужбина са удържани 2 500 €, кредитът е 2 500 €, а в България се доплащат 1 500 €.

Освобождаване с прогресия. Същите 40 000 €, но по спогодба с освобождаване: декларирате ги, данък в България върху тях не се дължи, а ставката за другите ви доходи остава 10%.

5. Процедурата в България: кога сами, кога с разрешение

Тук става дума за обратната посока – когато чуждестранно лице получава доход от български платец, който удържа данък при източника (например 10% за услуги, роялти, лихви или 5% за дивиденти). Спогодбата може да намали или отмени този данък, но не автоматично.

5.1. Особеният ред – до 255 645,94 € (500 000 лв.) годишно

Когато общият размер на доходите, начислени от платеца на дадено чуждестранно лице, не надвишава 255 645,94 евро (500 000 лв.) за годината, основанията за прилагане на спогодбата се удостоверяват пред самия платец. Искане до НАП не се подава и становище не се издава. Прагът се изчислява общо за всички доходи на лицето, независимо на какво основание са.

Платецът трябва да разполага с доказателствата по чл. 136 ДОПК – типично:

• удостоверение за местно лице от чуждата администрация за съответната година;
• декларация от чуждестранното лице, че е притежател на дохода и няма място на стопанска дейност или определена база в България, с която доходът е действително свързан;
• документи за вида, размера и основанието на дохода (договор, фактури, доказателства за реално извършени услуги).

След края на годината платецът подава декларация по чл. 142, ал. 5 ДОПК до 31 март на следващата година – с размера на изплатените доходи и предоставените облекчения. Ако е платил на повече от пет лица, подава я само електронно с КЕП. Неподаването в срок по чл. 275 ДОПК се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв. (≈ 255,65–511,29 €), ако не подлежи на по-тежко наказание.

5.2. Общият ред – над прага

Когато доходите надвишат прага (включително в хода на годината), се подава искане за прилагане на СИДДО до НАП с всички доказателства и пълномощно, а компетентният орган се произнася със становище. Ако данъкът вече е удържан и внесен, пътят е през искане за възстановяване. При нова СИДДО старите становища губят действие и се подават нови искания.

5.3. Посоката „навън“: удостоверението за местно лице

Ако вие сте българското местно лице и искате чуждият платец да приложи спогодбата, ви трябва удостоверение за местно лице на България – издава се от НАП за конкретна държава и година, по искане по образец. Ако чуждата администрация изисква свой формуляр, той се прилага към искането с превод от заклет преводач; немските формуляри се заверяват от териториалните структури на НАП. В хода на проверката НАП може да поиска допълнителни доказателства – удостоверението не е формалност, а оценка на фактите.

6. Когато отговаряте пред две, три и повече администрации

Най-честото недоразумение: „Нали има спогодба, значи там не декларирам.“ Не. Спогодбата ограничава правото на облагане, а не автоматично задължението за деклариране по вътрешното право на всяка държава. Ако една държава ви смята за местно лице по своя закон, тя очаква декларация, докато не ѝ докажете – с удостоверение и факти – че по спогодбата сте местно лице на друга.

Кога сте „на отчет“ пред няколко администрации едновременно:

• местно лице сте по вътрешното право на две или повече държави;
• местно лице сте на една държава, но имате доходи от източник в друга (наем в Лондон, заплата за дни, отработени в Мюнхен);
• сменяте пребиваване по средата на годината;
• дружеството ви е регистрирано в една държава, а управлявано от друга.

Какво да направите – в този ред:

1. Картографирайте фактите по години – дни по държави (билети, бордни карти, договори за наем), семейство, жилища, работодатели, сметки.
2. Приложете вътрешното право на всяка държава поотделно – по нейните правила (дни, жилище, данъчна година – във Великобритания тя тече от 6 април до 5 април).
3. Приложете тай-брейкъра по всяка относима спогодба.
4. Вземете удостоверение за местно лице от „спечелилата“ държава и го представете на платци, банки и администрации.
5. Декларирайте световния доход в държавата на пребиваване, с метода по спогодбата; в държавите на източника – само това, което местното им право изисква от чуждестранни лица.
6. Внимавайте с CRS/DAC самодекларациите пред банките. Банките обменят информация автоматично с държавата, която посочите като държава на пребиваване. Несъответствие с декларациите ви е най-бързият път до писмо от НАП.
7. Ако две държави не се съгласяват – процедура по взаимно споразумение (по съответния член на СИДДО), а между държави от ЕС – и по Директива 2017/1852. Сроковете са кратки (обичайно три години), а спорът се води между администрациите – вие сте страната, която чака.

7. Казусът: къде, по дяволите, декларирам?

📋 Фактите (за една и съща календарна година)
• България: съпруг(а) и деца, семейно жилище – центърът на жизнените интереси е тук.
• Великобритания: наето жилище, договорът с landlord-а не е прекратен.
• Германия: 4 месеца, командирована от работодателя (приемаме: български работодател без място на стопанска дейност в Германия).
• Кипър: 60 дни, получен non-dom статут.
• Барбадос: „евентуално“ електронен паспорт.
• Кораб под панамски флаг: 6 месеца като барман.

Първо – аритметиката. 4 месеца + 60 дни + 6 месеца ≈ 12 месеца. В България сте били колкото трае един хубав Великден, във Великобритания – колкото да изядете порция fish & chips. Но българският закон не пита само за дни.

7.1. България: „Вие сте наша“

Семейството и децата са тук, следователно центърът на жизнените интереси е в България (чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ). Изключението по ал. 5 не работи, защото центърът на интересите е в България. Резултат: местно лице на България, облагане на световния доход, годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ до 30 април на следващата година. Броят дни в страната е без значение.

7.2. Великобритания: жилището, което „спи“

Британците прилагат Statutory Residence Test. Наличието на жилище само по себе си не ви прави местно лице. Вторият автоматичен UK тест изисква освен жилище да сте присъствали в него поне 30 дни през данъчната година и да е налице период от 91 последователни дни, в който нямате задгранично жилище или присъствате в него по-малко от 30 дни. При вашите факти тестът най-вероятно не е изпълнен. Освен това, ако в предходните три години не сте били британско местно лице и прекарате в UK по-малко от 46 дни (съответно по-малко от 16 дни, ако сте били), сте автоматично нерезидент.

Резултат: най-вероятно не сте местно лице на Великобритания. Но ако преотдавате жилището, наемът е доход от британски източник и Великобритания може да го облага, а България избягва двойното облагане по метода от СИДДО. А ако все пак попаднете под британско пребиваване, тай-брейкърът по СИДДО България–Великобритания ви връща в България – при жилища и в двете държави решава центърът на жизнените интереси.

7.3. Германия: четири месеца не правят немец

По германското право неограничено данъчно задължен е онзи, който има в Германия жилище (Wohnsitz, § 8 AO) или обичайно пребиваване (gewöhnlicher Aufenthalt, § 9 AO) – последното се приема при свързан престой над шест месеца. Четири месеца не стигат. Внимание обаче с Wohnsitz: ако работодателят ви е осигурил апартамент, който реално ползвате като жилище, германската администрация може да твърди, че имате Wohnsitz. Дори тогава тай-брейкърът ви връща в България заради центъра на интересите.

Заплатата: по члена за доходи от трудово правоотношение в СИДДО с Германия, когато (1) сте прекарали в Германия не повече от 183 дни в 12-месечен период, (2) работодателят не е местно лице на Германия и (3) възнаграждението не е за сметка на германско място на стопанска дейност – възнаграждението се облага само в България. Ако някое условие отпадне, Германия може да облага, а България признава германския данък като данъчен кредит (методът след протокола). За социалното осигуряване командироването в ЕС върви с удостоверение A1, издавано от НАП – то доказва, че оставате осигурени в България.

7.4. Кипър: non-dom не е „non-tax“

Кипърското „правило на 60-те дни“ изисква кумулативно: поне 60 дни в Кипър; да не сте пребивавали в друга единична държава повече от 183 дни; да имате бизнес, заетост или длъжност в кипърско дружество, която не е прекратена преди края на годината; и постоянно жилище в Кипър (собствено или наето за постоянно, не за 60 дни). С данъчната реформа, в сила от 01.01.2026 г., отпадна условието да не сте местно лице на друга държава. Тоест от 2026 г. законно можете да сте едновременно кипърско и българско местно лице по вътрешното право.

Тук идва студеният душ: СИДДО между България и Кипър решава конфликта по чл. 4. Ако имате постоянно жилище и в двете държави, печели центърът на жизнените интереси – България. Non-dom статутът (който предполага, че първо сте кипърско местно лице) е облекчение по кипърското вътрешно право, най-вече за специалния отбранителен данък върху дивиденти и лихви. Той не отменя българското право да облага световния ви доход, когато по спогодбата сте българско местно лице. Кипър запазва права само като държава на източника – например за заплата за работа, извършена физически в Кипър.

Бонус въпрос: шестте месеца на кораба в открито море не са „престой в друга държава“ в географския смисъл – флагът не превръща палубата в панамска територия за целите на броенето на дни. Но 60-те дни в Кипър не са проблемът. Проблемът е спогодбата.

7.5. Барбадос: паспортът не е данъчна регистрация

Гражданството (или паспортът – електронен или не) не създава данъчно пребиваване в Барбадос. Според Barbados Revenue Authority местно лице е онзи, който прекара в Барбадос повече от 182 дни в годината, или има статут на ordinarily resident (постоянно жилище и заявено намерение да пребивава поне две последователни години). Вие не сте били там нито ден. Между България и Барбадос няма СИДДО, но тя и не ви трябва. Паспортът е хубав сувенир – и, ако е в сила, четвърти критерий в тай-брейкър, до който никога няма да се стигне.

7.6. Корабът под панамски флаг: морето е широко, НАП – също

Панама прилага териториален принцип: облага само доходи от панамски източник, а доходите от чужд източник са освободени. Заплата на барман за работа в открито море по правило не е панамски доход, а между България и Панама няма СИДДО. Флагът определя юрисдикцията върху кораба по морското право – не данъчното ви пребиваване.

Следователно: като българско местно лице декларирате заплатата от кораба в България и плащате 10% данък върху нея. Данъчен кредит няма, защото няма платен чужд данък. Ако корабното предприятие е с място на действително управление в държава, с която България има СИДДО, правилото за екипажи в международен транспорт по тази спогодба може да даде право на облагане и на нея – тогава България избягва двойното облагане по метода в спогодбата. Първият въпрос е не „какъв е флагът“, а „кой ми е работодател и откъде се управлява“.

7.7. Обобщение на казуса

⚖️ Присъдата
Декларирате всичко в България и плащате данъците си в България, с изключение на онова, което някоя спогодба изрично оставя на държавата на източника (и за което получавате кредит или освобождаване). Всички останали държави са епизодични роли в този филм.

8. Санкции: когато приключението свърши

Данъчните администрации нямат чувство за хумор по отношение на сроковете. В България:

• Неподадена в срок декларация по ЗДДФЛ (чл. 80): глоба до 500 лв. (≈ 255,65 €), при повторно нарушение – до 1000 лв. (≈ 511,29 €), ако не подлежи на по-тежко наказание.
• Непосочени или невярно посочени данни, довели до по-нисък данък: глоба до 1000 лв. (≈ 511,29 €).
• Неподадена декларация по чл. 142, ал. 5 ДОПК от платеца: от 500 до 1000 лв. (чл. 275 ДОПК).
• Неудържан данък при източника поради неправилно приложена спогодба: платецът отговаря за данъка, който е трябвало да удържи, плюс лихва за забава.
• Давност: задълженията се погасяват с 5-годишна давност от края на годината, в която е трябвало да се платят, а абсолютната давност е 10 години – „корабната година“ може да изплува доста след като сте слезли на брега.
• Наказателна отговорност (чл. 255 НК): за избягване на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери – лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба; в особено големи размери – от 3 до 8 години и конфискация. Законът предвижда по-леко наказание, ако задълженията бъдат платени до приключване на съдебното следствие в първата инстанция – но да разчитате на това като план е като да си купите застраховка, докато падате.

В чужбина всяка държава има собствени санкции, които не се „прихващат“ с българските. Най-скъпата санкция обаче не е глобата, а реалното двойно облагане: ако не сте приложили спогодбата навреме, не сте поискали удостоверение или сте изтървали срока за взаимно споразумение, може да платите два пъти – напълно законно и без право на възстановяване.

9. Чеклист за многодържавния данъкоплатец

• Водете календар на дните по държави – с доказателства.
• За всяка година определете местното лице по вътрешното право на всяка относима държава.
• Приложете тай-брейкъра по всяка спогодба и проверете дали МЛИ не я е изменила.
• Поискайте удостоверение за местно лице – за всяка държава и година поотделно.
• Проверете метода по вида доход в таблицата на НАП и пазете документа за платения в чужбина данък.
• Подавайте годишната декларация до 30 април, дори когато данък в България не се дължи.
• Ако сте платец на доходи на чуждестранни лица: следете прага от 255 645,94 € на лице за година и подавайте декларацията по чл. 142, ал. 5 до 31 март.
• Когато две администрации ви искат едновременно – не плащайте два пъти мълчаливо: процедура по взаимно споразумение, в срок.
• Самодекларациите пред банките (CRS) трябва да съвпадат с действителното ви данъчно пребиваване.

Статията има информационен характер и не замества индивидуална консултация. Казусът е хипотетичен; изводите зависят от конкретните факти – наличие и ползване на жилище, работодател, място на управление на корабното предприятие, източник на доходите. Левовите суми са по действащите текстове, преизчислени по фиксирания курс 1,95583; преди практическа употреба проверете актуалните редакции на ЗДДФЛ, ДОПК и съответната СИДДО.

Източници

• НАП – Деклариране на доходи и облекчения на чуждестранни лица по чл. 142, ал. 5 ДОПК (праг 255 645,94 € / 500 000 лв.)
• НАП – Удостоверение за местно лице
• НАП – Методи за избягване на двойното данъчно облагане по видове доходи
• НАП – съобщение за влизане в сила на МЛИ (01.01.2023 г. / 01.01.2024 г.)
• НАП – съобщение за протокола към СИДДО България–Германия (ДВ, бр. 107/2023)
• ЗДДФЛ, чл. 4 – текст на сайта на МФ
• Министерство на финансите – Политика на България по СИДДО
• HMRC – RDR3: Statutory Residence Test; RFIG20330/20350; Finance Act 2013, Schedule 45
• Barbados Revenue Authority – Individuals
• KPMG Cyprus – The Cyprus Tax Reform (февруари 2026 г.)
• Abgabenordnung, §§ 8, 9; EStG, § 1

How double tax treaties work when several countries declare you “their” taxpayer at the same time

There is a special kind of popularity nobody enjoys: when two, three or five tax administrations simultaneously decide that you are precisely their taxpayer. Countries rarely fight over who gets to hire you, but they always fight over who gets to tax you. The good news is that this kind of “family dispute” has long had a rulebook: double tax treaties (DTTs). The bad news is that the rulebook only works if you know it exists and apply it on time, with the right documents.

In this article we take a serious (but not too serious) look at the legal framework in Bulgaria, the rules on “tax residence”, the so-called tie-breaker rules, the thresholds above which the National Revenue Agency (NRA) must be asked, the methods for eliminating double taxation – and finally we untangle a deliberately absurd but entirely plausible case involving the United Kingdom, Germany, Cyprus, Barbados and a ship flying the Panamanian flag.

1. The legal framework: what trumps what

Ratified and promulgated international treaties, such as DTTs, are part of domestic law and take precedence over conflicting provisions of domestic legislation (Art. 5(4) of the Bulgarian Constitution). In practice, the Personal Income Tax Act (PITA) and the Corporate Income Tax Act (CITA) tell you whether Bulgaria wants to tax you, while the DTT tells you whether it is allowed to and to what extent.

The sources we work with:

• PITA, Art. 4 – which individuals are resident; CITA, Art. 3 – which legal entities are resident.
• Tax and Social Security Procedure Code (TSSPC), Arts. 135–142 – the procedure for applying DTTs to Bulgarian-source income of foreign persons, including the special procedure under Art. 142.
• TSSPC, Chapter Twelve – certification of “resident” status.
• The DTTs themselves – Bulgaria has treaties in force with more than 70 countries; the list and the table of methods by type of income are maintained on the NRA website.
• The OECD Multilateral Instrument (MLI), which amends some of the treaties. According to the NRA, it applies to withholding taxes from 01.01.2023 and to other taxes from 01.01.2024. The “old” text of a given DTT may no longer be the whole text.
• Directive (EU) 2017/1852 on tax dispute resolution mechanisms in the EU – transposed into the TSSPC; a complaint under it must be filed within three years of the first notification of the action that gave rise to the dispute.

📌 Important for 2026
As of 01.01.2026 Bulgaria is in the euro area. Lev amounts in the laws are converted at the fixed rate of 1.95583. That is why the NRA now states the TSSPC threshold of “BGN 500,000” as EUR 255,645.94. Wherever we quote a lev amount from a statute below, we also give the euro equivalent – check the current wording before relying on it in practice.

2. Who is a “resident” under Bulgarian law

2.1. Individuals (PITA, Art. 4)

A resident individual, regardless of citizenship, is a person who meets at least one of the following criteria:

• has a permanent address in Bulgaria;
• stays in Bulgaria for more than 183 days in any 12-month period (they are resident for the year in which the stay exceeds 183 days; the day of entry and the day of exit are each counted as days in the country);
• has been sent abroad by the Bulgarian state, its bodies or organisations, or by a Bulgarian enterprise – as well as the members of their family;
• has their centre of vital interests in Bulgaria – their personal or economic interests are closely connected with the country.

There is also a reverse valve: a person who has a permanent address in Bulgaria but whose centre of vital interests is not here is not resident (Art. 4(5)). An address alone does not keep you in Bulgaria if your life is elsewhere – but a family, children and a home here do, even if you have not set foot in the country for months.

A resident is taxed on their worldwide income. A non-resident – only on Bulgarian-source income.

2.2. Legal entities (CITA, Art. 3)

Resident legal entities are essentially those incorporated under Bulgarian law (plus European companies and cooperatives with their registered office in Bulgaria and entered in a Bulgarian register). The criterion is formal – registration. Other countries, however, often look at the place of effective management. If the manager of a Bulgarian OOD actually runs it from Limassol or Munich, you have a candidate for a “dual-resident” company.

3. Dual residence: the tie-breaker in Art. 4 of the treaty

Two countries treating you as resident under their own laws is not a mistake – domestic laws are not coordinated with each other. The coordination happens in Art. 4(2) of every DTT based on the OECD Model. The rules are applied in sequence – like a duel in which the next person shoots only if the previous one missed:

The result is that, for the purposes of the treaty, you are resident of only one of the countries. The other does not lose its taxing rights entirely – it becomes the “source state” and taxes only the income the treaty allows it to (for example, salary for work performed on its territory, or rent from property located there).

For legal entities, the classic rule is the “place of effective management”. In a number of treaties amended through the MLI, it has been replaced by a mutual agreement procedure, and until agreement is reached the company may be denied treaty benefits. Whether this applies to a particular treaty depends on the positions Bulgaria and the other country have taken under the MLI – here checking is mandatory, not optional.

4. How taxing rights are allocated

Once it is clear where “home” is (the state of residence), the treaty allocates taxing rights by type of income. Roughly speaking:

• Employment income – taxed in the country where the work is physically performed, unless all of the following apply: the stay there does not exceed 183 days in a 12-month period, the employer is not resident in that country, and the remuneration is not borne by a permanent establishment there. In that case it is taxed only in the state of residence.
• Income from immovable property – may also be taxed where the property is located.
• Dividends, interest, royalties – the source state may withhold tax, usually at a capped rate; the state of residence taxes and eliminates double taxation.
• Remuneration of crews of ships in international traffic – a special rule; under most older treaties the right belongs to the state where the shipping enterprise’s place of effective management is located (the newer version of the OECD Model now gives priority to the enterprise’s state of residence).

4.1. The two methods – and why one of them is almost a joke in Bulgaria

Which method applies to which income is set out in the specific treaty and summarised in the NRA’s table:

• Exemption with progression – the foreign income is exempt here, but is “taken into account” when determining the rate on your other income. With a flat 10% tax, progression has about as much work to do as a fan in Antarctica. In practice the income is not taxed in Bulgaria, but it is declared.
• Ordinary tax credit – the income is taxed here, but the tax paid abroad is deducted up to the amount of Bulgarian tax on the same income. If you paid more abroad, the difference is not refunded – Bulgaria is not an insurer of other countries’ tax rates.

An example of how much the specific treaty matters: with the protocol to the DTT with Germany (promulgated in State Gazette No. 107 of 29.12.2023), Bulgaria switches from exemption with progression to the ordinary tax credit for most income from Germany, including employment income. Exemption remains for a limited range of income taxable only in Germany – such as pensions and income from government service.

Two NRA warnings worth sticking on the fridge: the treaty method applies only where the foreign tax was levied in accordance with the treaty; and tax that was not paid in Bulgaria cannot be refunded, even if it is stated in the tax return. Where there is no treaty, the unilateral tax credit under PITA and CITA applies, calculated separately for each country.

🧮 A worked example (illustrative figures)
Tax credit. A Bulgarian resident earns a salary of €40,000 for work in Germany, which Germany is entitled to tax. Germany withholds €8,000. The Bulgarian tax on the same income is 10% = €4,000. The credit is capped at €4,000. Tax due in Bulgaria: €0. The other €4,000 is not refunded.

The reverse case. If €2,500 was withheld abroad, the credit is €2,500 and an additional €1,500 is payable in Bulgaria.

Exemption with progression. The same €40,000, but under a treaty with exemption: you declare it, no Bulgarian tax is due on it, and the rate on your other income stays at 10%.

5. The procedure in Bulgaria: when you can do it yourself and when you need permission

This is about the opposite direction – when a foreign person receives income from a Bulgarian payer who withholds tax at source (for example 10% on services, royalties, interest, or 5% on dividends). The treaty can reduce or eliminate this tax, but not automatically.

5.1. The special procedure – up to €255,645.94 (BGN 500,000) per year

Where the total income accrued by the payer to a given foreign person does not exceed EUR 255,645.94 (BGN 500,000) for the year, the grounds for applying the treaty are evidenced to the payer itself. No application is filed with the NRA and no opinion is issued. The threshold is calculated across all of that person’s income, whatever its basis.

The payer must hold the evidence required under Art. 136 TSSPC – typically:

• a certificate of residence from the foreign tax administration for the relevant year;
• a declaration by the foreign person that they are the beneficial owner of the income and have no permanent establishment or fixed base in Bulgaria with which the income is effectively connected;
• documents on the type, amount and basis of the income (contract, invoices, evidence that the services were actually performed).

After the end of the year, the payer files a return under Art. 142(5) TSSPC by 31 March of the following year – stating the income paid and the relief granted. If it paid more than five persons, it must file electronically with a qualified electronic signature. Failure to file on time is punishable under Art. 275 TSSPC with a fine or pecuniary sanction of BGN 500 to 1,000 (≈ €255.65–511.29), unless a heavier penalty applies.

5.2. The general procedure – above the threshold

Where the income exceeds the threshold (including during the year), an application for DTT relief is filed with the NRA together with all the evidence and a power of attorney, and the competent authority issues an opinion. If the tax has already been withheld and paid, the route is a refund application. When a new DTT enters into force, old opinions lose effect and new applications must be filed.

5.3. The “outbound” direction: the certificate of residence

If you are the Bulgarian resident and want a foreign payer to apply the treaty, you need a Bulgarian certificate of residence – issued by the NRA for a specific country and year, upon an application in the prescribed form. If the foreign administration requires its own form, it is attached to the application with a sworn translation; German forms are certified by the NRA’s territorial offices. During the review, the NRA may request additional evidence – the certificate is not a formality but an assessment of the facts.

6. When you answer to two, three or more administrations

The most common misunderstanding: “There’s a treaty, so I don’t file there.” No. A treaty limits the right to tax, not automatically the obligation to file under each country’s domestic law. If a country considers you resident under its own law, it expects a return until you prove to it – with a certificate and facts – that under the treaty you are resident of another country.

When you are “on the books” of several administrations at once:

• you are resident under the domestic law of two or more countries;
• you are resident of one country but have income sourced in another (rent in London, salary for days worked in Munich);
• you change residence mid-year;
• your company is registered in one country but managed from another.

What to do – in this order:

1. Map the facts year by year – days per country (tickets, boarding passes, lease agreements), family, homes, employers, accounts.
2. Apply each country’s domestic law separately – under its own rules (days, home, tax year – in the UK it runs from 6 April to 5 April).
3. Apply the tie-breaker under every relevant treaty.
4. Obtain a certificate of residence from the “winning” country and present it to payers, banks and administrations.
5. Declare your worldwide income in the state of residence, using the treaty method; in the source states – only what their domestic law requires of non-residents.
6. Be careful with CRS/DAC self-certifications to banks. Banks automatically exchange information with the country you state as your country of residence. A mismatch with your tax returns is the fastest route to a letter from the NRA.
7. If two countries disagree – a mutual agreement procedure (under the relevant article of the DTT), and between EU Member States also under Directive 2017/1852. The deadlines are short (usually three years), and the dispute is conducted between the administrations – you are the party that waits.

7. The case: where on earth do I file?

📋 The facts (all in the same calendar year)
• Bulgaria: spouse and children, family home – the centre of vital interests is here.
• United Kingdom: a rented flat; the lease with the landlord has not been terminated.
• Germany: 4 months, posted by the employer (we assume: a Bulgarian employer with no permanent establishment in Germany).
• Cyprus: 60 days, non-dom status obtained.
• Barbados: a “possible” e-passport.
• A ship flying the Panamanian flag: 6 months as a bartender.

First, the arithmetic. 4 months + 60 days + 6 months ≈ 12 months. You were in Bulgaria for about as long as a good Easter lasts, and in the UK for about as long as it takes to eat a portion of fish & chips. But Bulgarian law does not only ask about days.

7.1. Bulgaria: “You’re ours”

Your family and children are here, so your centre of vital interests is in Bulgaria (PITA, Art. 4(1)(4)). The exception in para. 5 does not apply, because the centre of interests is in Bulgaria. Result: Bulgarian resident, taxed on worldwide income, annual tax return under Art. 50 PITA by 30 April of the following year. The number of days spent in the country is irrelevant.

7.2. United Kingdom: the home that’s “asleep”

The British apply the Statutory Residence Test. Having a home there does not by itself make you resident. The second automatic UK test requires, in addition to a home, that you were present in it for at least 30 days during the tax year and that there is a period of 91 consecutive days in which you have no overseas home, or are present in it for fewer than 30 days. On your facts, the test is most likely not met. Moreover, if you were not UK resident in any of the previous three years and spend fewer than 46 days in the UK (or fewer than 16 days if you were), you are automatically non-resident.

Result: most likely you are not UK resident. But if you sublet the flat, the rent is UK-source income and the UK may tax it, while Bulgaria eliminates double taxation using the method in the DTT. And if you do end up UK resident after all, the tie-breaker in the Bulgaria–UK DTT brings you back to Bulgaria – with homes in both countries, the centre of vital interests decides.

7.3. Germany: four months don’t make you German

Under German law, unlimited tax liability applies to anyone who has a residence in Germany (Wohnsitz, § 8 AO) or a habitual abode there (gewöhnlicher Aufenthalt, § 9 AO) – the latter is assumed for a continuous stay of more than six months. Four months are not enough. Beware of Wohnsitz, however: if your employer provided a flat that you actually use as a home, the German administration may argue that you have a Wohnsitz. Even then, the tie-breaker brings you back to Bulgaria because of your centre of interests.

The salary: under the employment income article of the DTT with Germany, where (1) you spent no more than 183 days in Germany in a 12-month period, (2) the employer is not resident in Germany, and (3) the remuneration is not borne by a German permanent establishment – the remuneration is taxed only in Bulgaria. If any condition is not met, Germany may tax it, and Bulgaria recognises the German tax as a tax credit (the method after the protocol). For social security, a posting within the EU comes with an A1 certificate issued by the NRA – it proves that you remain insured in Bulgaria.

7.4. Cyprus: non-dom isn’t “non-tax”

Cyprus’s “60-day rule” requires, cumulatively: at least 60 days in Cyprus; not having stayed in any other single country for more than 183 days; carrying on a business, being employed, or holding an office in a Cypriot company that is not terminated before the end of the year; and having a permanent home in Cyprus (owned or rented on a permanent basis, not for 60 days). With the tax reform in force from 01.01.2026, the condition of not being resident in another country was dropped. So from 2026 you can lawfully be resident of both Cyprus and Bulgaria under their domestic laws at the same time.

Here comes the cold shower: the DTT between Bulgaria and Cyprus resolves the conflict under Art. 4. If you have a permanent home in both countries, the centre of vital interests wins – Bulgaria. Non-dom status (which presupposes that you are first a Cypriot resident) is a relief under Cypriot domestic law, mainly from the special defence contribution on dividends and interest. It does not override Bulgaria’s right to tax your worldwide income where, under the treaty, you are a Bulgarian resident. Cyprus retains rights only as the source state – for example, for salary for work physically performed in Cyprus.

Bonus question: the six months on a ship on the high seas are not a “stay in another country” in the geographical sense – the flag does not turn the deck into Panamanian territory for day-counting purposes. But the 60 days in Cyprus are not the problem. The problem is the treaty.

7.5. Barbados: a passport is not a tax registration

Citizenship (or a passport – electronic or not) does not create tax residence in Barbados. According to the Barbados Revenue Authority, a resident is someone who spends more than 182 days in Barbados in a year, or who has ordinarily resident status (a permanent home and a declared intention to reside for at least two consecutive years). You have not spent a single day there. There is no DTT between Bulgaria and Barbados, but you do not need one. The passport is a nice souvenir – and, if valid, the fourth criterion in a tie-breaker that will never be reached.

7.6. The ship under the Panamanian flag: the sea is wide, and so is the NRA’s reach

Panama applies the territorial principle: it taxes only Panamanian-source income, and foreign-source income is exempt. A bartender’s salary for work on the high seas is, as a rule, not Panamanian income, and there is no DTT between Bulgaria and Panama. The flag determines jurisdiction over the ship under maritime law – not your tax residence.

Therefore: as a Bulgarian resident, you declare the salary from the ship in Bulgaria and pay 10% tax on it. There is no tax credit, because no foreign tax was paid. If the shipping enterprise has its place of effective management in a country with which Bulgaria has a DTT, the rule on crews in international traffic under that treaty may give that country taxing rights too – in which case Bulgaria eliminates double taxation using the treaty method. The first question is not “what flag is it flying” but “who is my employer and where is it managed from”.

7.7. Summary of the case

⚖️ The verdict
You declare everything in Bulgaria and pay your taxes in Bulgaria, except for what a treaty expressly leaves to the source state (and for which you receive a credit or exemption). All the other countries are bit parts in this film.

8. Penalties: when the adventure is over

Tax administrations have no sense of humour when it comes to deadlines. In Bulgaria:

• Late filing of a PITA return (Art. 80): a fine of up to BGN 500 (≈ €255.65), and up to BGN 1,000 (≈ €511.29) for a repeat offence, unless a heavier penalty applies.
• Omitted or incorrect data resulting in lower tax: a fine of up to BGN 1,000 (≈ €511.29).
• Payer’s failure to file the Art. 142(5) TSSPC return: BGN 500 to 1,000 (Art. 275 TSSPC).
• Tax not withheld at source because a treaty was misapplied: the payer is liable for the tax it should have withheld, plus late-payment interest.
• Limitation period: liabilities are extinguished after 5 years from the end of the year in which they should have been paid, and the absolute limitation period is 10 years – the “ship year” may resurface long after you have stepped ashore.
• Criminal liability (Art. 255 of the Criminal Code): for evading the assessment or payment of tax liabilities in large amounts – imprisonment of 1 to 6 years and a fine; in particularly large amounts – 3 to 8 years and confiscation. The law provides for a lighter sentence if the liabilities are paid before the close of the judicial investigation at first instance – but counting on that as a plan is like buying insurance while you are already falling.

Abroad, each country has its own penalties, which are not “offset” against the Bulgarian ones. The most expensive penalty, however, is not the fine but actual double taxation: if you did not apply the treaty in time, did not request a certificate or missed the deadline for a mutual agreement procedure, you may end up paying twice – entirely lawfully and with no right to a refund.

9. A checklist for the multi-country taxpayer

• Keep a calendar of days per country – with evidence.
• For each year, determine residence under the domestic law of every relevant country.
• Apply the tie-breaker under each treaty and check whether the MLI has amended it.
• Request a certificate of residence – separately for each country and each year.
• Check the method by type of income in the NRA’s table and keep proof of the tax paid abroad.
• File your annual return by 30 April, even when no tax is due in Bulgaria.
• If you pay income to foreign persons: watch the €255,645.94 threshold per person per year and file the Art. 142(5) return by 31 March.
• When two administrations claim you at once – don’t quietly pay twice: start a mutual agreement procedure, on time.
• Your self-certifications to banks (CRS) must match your actual tax residence.

This article is for information purposes only and is not a substitute for individual advice. The case is hypothetical; the conclusions depend on the specific facts – the existence and use of a home, the employer, the place of management of the shipping enterprise, the source of the income. Lev amounts are as stated in the current texts, converted at the fixed rate of 1.95583; check the current versions of PITA, the TSSPC and the relevant DTT before relying on them in practice.

Sources

• NRA – Declaring income and relief of foreign persons under Art. 142(5) TSSPC (threshold €255,645.94 / BGN 500,000) (in Bulgarian)
• NRA – Certificate of residence (in Bulgarian)
• NRA – Methods for eliminating double taxation by type of income (in Bulgarian)
• NRA – announcement on the entry into force of the MLI (01.01.2023 / 01.01.2024)
• NRA – announcement on the protocol to the Bulgaria–Germany DTT (State Gazette No. 107/2023)
• PITA, Art. 4 – text on the Ministry of Finance website (in Bulgarian)
• Ministry of Finance – Bulgaria’s DTT policy
• HMRC – RDR3: Statutory Residence Test; RFIG20330/20350; Finance Act 2013, Schedule 45
• Barbados Revenue Authority – Individuals
• KPMG Cyprus – The Cyprus Tax Reform (February 2026)
• Abgabenordnung, §§ 8, 9; EStG, § 1