Какво знае НАП за приходите ми от чужбина. Част 1: Каналите

Тази поредица продължава две по-ранни статии. В „Проверка от НАП за местно лице, чужди сметки и криптоборси“ разгледахме какво да правиш, когато писмото от НАП вече е пристигнало. В „Местно лице на половин Европа (и на един кораб)“ разгледахме кой е местно лице и коя държава има право да облага. Тук отговаряме на въпроса, който стои преди двете: какво точно знае НАП, преди изобщо да ти пише.

1. Три понятия, без които таблиците нямат смисъл

Световен доход

Местното физическо лице дължи данък в България за доходите си от източници в България и в чужбина (чл. 6 ЗДДФЛ). Кой е местно лице, определя чл. 4 ЗДДФЛ: постоянен адрес в България (освен ако центърът на жизнените интереси на лицето не е в страната, чл. 4, ал. 5), над 183 дни престой в 12-месечен период, изпращане в чужбина от българската държава или от българско предприятие, център на жизнените интереси в България. Когато две държави те смятат за свое местно лице, решава СИДДО. Това е темата на статията за двойното местно лице.

Доход от източник в България

Чуждестранното физическо лице дължи данък в България само за доходите от източник в България (чл. 7 ЗДДФЛ). Кой доход е от източник в България, казва чл. 8 ЗДДФЛ, например трудът, положен на територията на страната, и услугите, извършени тук. За местното лице разграничението е важно по друга причина: то показва коя държава има право да облага първа.

Данък при източника

Държавата, от която идва доходът, често удържа данък още при плащането. Така САЩ удържат данък върху дивиденти и роялти, а Германия – върху заплати. Това не освобождава местното лице от задължението да декларира дохода в България. Двойното облагане се отстранява по СИДДО, тъй като спогодбата има предимство пред закона (чл. 75 ЗДДФЛ), или чрез данъчен кредит. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и не може да надхвърли българския данък върху същия доход (чл. 76, ал. 3 ЗДДФЛ).

2. Карта на каналите

Информацията стига до НАП по седем основни канала. Шест от тях са автоматични и работят по календар. Седмият, обменът по запитване, работи, когато НАП или чуждата администрация реши да попита.

Канал	Правна основа	Кой подава и какво съдържа	Срок / кога стига до НАП
DAC1	ЕС/междунар.: Директива 2011/16/ЕС, чл. 8, пар. 1 В БГ: ДОПК, чл. 143з	Кой: Администрацията на държавата на източника, от данните, с които разполага Какво: Осем категории доходи: заплати, управленски възнаграждения, пенсии, застраховки „Живот“, имоти, наеми, роялти, дивиденти	До 30 юни на годината след годината, в която данните са станали налични
CRS / DAC2	ЕС/междунар.: Директива 2014/107/ЕС; Многостранно споразумение на компетентните органи (CRS MCAA) В БГ: ДОПК, раздел IIIа, чл. 142б–142в	Кой: Банки, брокери, попечители, застрахователи, от 2026 г. и издателите на е-пари Какво: Салдо към 31.12, брутни лихви, дивиденти, други доходи, брутни постъпления от продажби	Институцията подава до 30 юни; обменът е до 30 септември
DAC7 / DPI-MCAA	ЕС/междунар.: Директива (ЕС) 2021/514; споразумение за платформите (DPI-MCAA) В БГ: ДОПК, раздел VIII, чл. 143я5–143я13	Кой: Оператори на цифрови платформи Какво: Възнаграждение по тримесечия, брой сделки, такси, удържани данъци, сметка; при имоти и адрес, и брой дни	Платформата подава до 31 януари; обменът е до 2 месеца след края на годината (до края на февруари)
DAC8 / CARF	ЕС/междунар.: Директива (ЕС) 2023/2226; рамката на ОИСР за криптоактиви (CARF) В БГ: ДОПК, раздел IIIб, чл. 142ю–142я10 (ДВ, бр. 85/2026)	Кой: Доставчици на услуги за криптоактиви Какво: Годишни сборове по вид актив: покупки, продажби, размени, преводи	Доставчикът подава до 30 юни; обменът е до 9 месеца след края на годината (до 30 септември). За 2026 г.: до 30.06.2027 и до 30.09.2027
CESOP	ЕС/междунар.: Директива (ЕС) 2020/284; Регламент (ЕС) 2020/283 В БГ: ЗДДС, чл. 123а	Кой: Доставчици на платежни услуги Какво: Получатели на над 25 трансгранични плащания на тримесечие	Всяко тримесечие; целта е борбата с измамите с ДДС
FATCA	ЕС/междунар.: Спогодба България–САЩ от 05.12.2014 (модел 1B) В БГ: Закон за ратификация, ДВ, бр. 47/2015; ДОПК, чл. 142б, ал. 7	Кой: Българските финансови институции, към IRS Какво: Сметки на американски лица	Към НАП не идва нищо: спогодбата е нереципрочна
По запитване и спонтанен обмен	ЕС/междунар.: DAC, чл. 5, 5а и 9; СИДДО (чл. 26 по модела на ОИСР); Конвенцията за взаимна административна помощ В БГ: ДОПК, раздел IV (чл. 143) и раздел V	Кой: Чуждата администрация Какво: Всичко, което е „предвидимо относимо“, включително пълни извлечения	Не следва календар; може и за минали години в рамките на давността

3. DAC1: доходи по категории

Най-старият автоматичен канал в ЕС. Администрацията на всяка държава членка изпраща на другите държави информация за доходите на техните местни лица по осем категории. Те са изброени в чл. 143з, ал. 1 ДОПК:

1. доходи от трудови правоотношения;
2. възнаграждения по договори за управление и контрол;
3. обезщетения и премии по застраховки „Живот“, които не се докладват по CRS;
4. пенсии;
5. собственост и доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество;
6. доходи от наем или друго възмездно ползване на недвижимо имущество;
7. авторски и лицензионни възнаграждения (добавени с ДВ, бр. 100/2022, в сила от 01.01.2023 г.);
8. дивиденти, изплатени на физически лица, когато не се докладват по CRS (добавени с ДВ, бр. 85/2026, в сила от 01.01.2026 г.).

DAC1 има важно ограничение: държавата изпраща само информацията, с която разполага. Ако германският работодател подава данни за заплатата ти към германската администрация, тези данни ще дойдат в НАП. Ако държавата на източника не събира такива данни по определена категория, няма какво да изпрати. От 2026 г. държавите членки са поели ангажимент да обменят поне 5 от 7-те категории по директивата. (В директивата недвижимите имоти са една категория, а в ДОПК са разделени в две точки, затова в ДОПК категориите са осем.)

Сроковете са до 30 юни на годината, следваща годината, в която данните са станали налични (чл. 143з, ал. 4 ДОПК). Затова заплатата от чужбина за 2025 г. обикновено стига до НАП през втората половина на 2026 г.

4. CRS/DAC2: финансовите сметки

CRS е общият стандарт на ОИСР за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. В ЕС се прилага чрез DAC2, а с трети държави – чрез Многостранното споразумение на компетентните органи (CRS MCAA). Кои юрисдикции са го подписали, виж в раздел 9. Финансовата институция идентифицира клиентите си по държава на данъчно пребиваване. За сметките на местни лица на друга участваща държава подава годишен отчет към своята администрация, която го изпраща на държавата на клиента.

Какво съдържа отчетът (чл. 142б ДОПК)

• име, адрес, данъчен номер, дата и място на раждане на титуляря, а при дружества и на контролиращите лица;
• номер на сметката и данни за финансовата институция;
• салдото или стойността на сметката към края на годината или към закриването ѝ;
• при попечителска сметка: брутните дивиденти, лихви и други доходи и брутните постъпления от продажба или обратно изкупуване на финансови активи;
• при депозитна сметка: брутния размер на лихвите, платени или заверени през годината;
• при други сметки: брутната сума, платена или заверена в полза на титуляря.

С измененията от ДВ, бр. 85/2026 в обхвата влизат и е-парите и цифровите валути на централни банки. Изключени са сметките в е-пари, чието средно салдо за 90 дни не надхвърля равностойността на 10 000 USD. Отчетът вече посочва и дали сметката е съвместна, каква е ролята на контролиращото лице и дали е получена валидна самосертификация.

Срокове

Българските финансови институции подават информацията в НАП до 30 юни на следващата година (чл. 142в, ал. 1 ДОПК). НАП я обменя с участващите юрисдикции до 30 септември. Същият календар важи и в обратната посока: данните за сметката ти в Литва, Ирландия или Кипър за 2025 г. стигат в НАП до 30 септември 2026 г.

CRS не съдържа отделните трансакции, цената на придобиване, реализираната печалба или загуба, нито данъка, удържан в чужбина. Салдото към 31.12 включва и нереализираната печалба. Тези ограничения са в основата на част 2 и част 3.

5. DAC7: цифровите платформи

От 01.01.2023 г. операторите на цифрови платформи събират и подават данни за продавачите, които чрез тях извършват една от четирите относими дейности:

• лични услуги, т.е. работа, извършена по поръчка на потребител, по време или по задача (фрийланс, транспорт, доставки, поръчково съдържание, туристически услуги);
• отдаване под наем на недвижим имот;
• продажба на стоки;
• отдаване под наем на превозни средства.

Какво получава НАП (чл. 143я8 ДОПК)

• име, адрес, дата на раждане, данъчен номер и държава, която го е издала, ДДС номер, ако има такъв;
• идентификатора на сметката, по която се изплащат сумите, и титуляря ѝ, ако е друго лице;
• за всяко тримесечие: общото възнаграждение, броя на сделките, удържаните от платформата такси, комисиони и данъци;
• при имоти: адреса, кадастралния идентификатор, броя на дните под наем и вида на имота.

Прагове

Праг има само при продажбата на стоки. Продавачът не се докладва, ако е извършил по-малко от 30 продажби и е получил не повече от 2 000 € за годината. Двете условия трябва да са изпълнени едновременно. За личните услуги и за наемите праг няма: докладва се и първото евро.

Платформите извън ЕС и българските платформи

Оператор извън ЕС, който работи с продавачи от ЕС, трябва да се регистрира в една държава членка и да подава там. Patreon например подава в Ирландия. Великобритания прилага равностоен режим, а данните се обменят по споразумението за платформите (DPI-MCAA). България го подписва на 03.11.2022 г., а Великобритания – на 09.11.2022 г. Българските платформи пък докладват в НАП и за продавачите от България.

Срокът е до 31 януари на следващата година (чл. 143я11, ал. 1 ДОПК). До същата дата платформата е длъжна да ти изпрати копие от докладваното (чл. 143я11, ал. 6 ДОПК). НАП обменя данните в срок до два месеца след края на годината (чл. 143я5, ал. 5 ДОПК). Пази го и го сравни с декларацията си. Това е точно информацията, която НАП ще сравнява с твоята ГДД.

6. DAC8 и CARF: криптоактивите

DAC8 е транспонирана в ДОПК късно: нов раздел IIIб „Автоматичен обмен на информация за криптоактиви“, чл. 142ю–142я10, обнародван в ДВ, бр. 85 от 15.09.2026 г. Срокът за транспониране беше 31.12.2025 г. и на 30.01.2026 г. Комисията откри наказателна процедура срещу България. Законът обаче е в сила от 01.01.2026 г. с обратна сила. Цялата 2026 г. се докладва, включително сделките отпреди обнародването.

Кой докладва

Доставчиците на услуги за криптоактиви с лиценз по MiCA (Регламент (ЕС) 2023/1114), включително банките с такъв лиценз. Подават и операторите без лиценз по MiCA, които обслужват клиенти от ЕС; те се регистрират в една държава членка, в България при изпълнителния директор на НАП. Ползвателят не подава нищо. Неговото задължение е да декларира вярно местното си лице.

Какво се докладва (чл. 142я2 ДОПК)

• идентификация на ползвателя: имена, адрес, държава на пребиваване, данъчен номер, дата и място на раждане; при дружества и на контролиращите лица;
• за всеки вид криптоактив годишни сборове: покупки срещу фиатна валута (брутна сума, брой единици, брой сделки) и продажби срещу фиатна валута;
• размени крипто–крипто по справедлива пазарна стойност;
• плащания за стоки и услуги на дребно над 50 000 USD;
• всички други входящи и изходящи преводи, включително общата стойност на преводите към адреси извън доставчици, т.е. към портфейли, които държиш сам.

Срокове и последици

• доставчикът подава веднъж годишно, до 30 юни на следващата година (чл. 142я2, ал. 7 ДОПК); първият отчет е за 2026 г., до 30.06.2027 г.;
• обменът между държавите е в рамките на 9 месеца след края на годината; първият обмен е до 30.09.2027 г.;
• съществуващите клиенти трябва да декларират местното си лице до 01.01.2027 г.; ако клиентът не предостави информацията в 60-дневен срок от първоначалното искане, след най-малко две писмени напомняния, доставчикът не допуска сделките му (чл. 142я8, ал. 1 ДОПК);
• невярната декларация на ползвателя (чл. 142я6 ДОПК) се наказва с глоба от 1 000 до 3 000 € за физическо лице (чл. 278и, ал. 9 ДОПК).

Трети държави по CARF

Извън ЕС криптоданните се обменят по CARF. Към юни 2026 г. първи обмен през 2027 г. са поели Великобритания, Кайманите, Израел, Япония, Корея, Норвегия, Лихтенщайн, Джърси, Гърнзи, Нова Зеландия, Бразилия и др. Първи обмен през 2028 г. са поели Швейцария, ОАЕ, Сингапур, Хонконг, Турция, Канада, Австралия, Сейшелите и др. САЩ не са в списъка. Не са в него и Сърбия и Северна Македония.

7. CESOP: трансграничните плащания

От 01.01.2024 г. доставчиците на платежни услуги (банки, платежни институции, дружества за е-пари) водят регистър на трансграничните плащания. Отчитат получател, който е получил повече от 25 трансгранични плащания за едно тримесечие (ЗДДС, чл. 123а). Данните се подават всяко тримесечие, в месеца след края му, и отиват в централната система CESOP. Целта е борбата с измамите с ДДС, затова за платеца се записва само държавата, а не името му.

Ограничение: CESOP обхваща плащания, при които платецът е в ЕС. Плащанията от клиенти в САЩ или Великобритания не влизат в регистъра. Каналът е предназначен за ДДС, но показва на НАП кой реално продава онлайн. Оттам до въпроса за регистрацията по ЗДДС и за данъка върху дохода има само една крачка.

8. САЩ: голямото изключение

Тук е най-силният и най-неочакваният отговор. Автоматично от САЩ към НАП практически не идва нищо.

• FATCA е еднопосочна. Спогодбата е подписана в София на 05.12.2014 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 47/2015) и е в сила от 30.06.2015 г. Тя е по нереципрочния модел 1B. Чл. 2 урежда единствено задължението на България да събира и изпраща в САЩ информация за американски сметки. Министърът на финансите е защитавал пред парламента именно нереципрочния вариант, след като САЩ отказват реципрочен.
• САЩ не участват в CRS. Американските банки и брокери не подават данни за клиентите си по CRS.
• Лихвите по депозити. Американските банки отчитат пред IRS лихвите по депозити на местни лица на България. В Rev. Proc. 2022-35 обаче България не е в списъка на държавите, с които IRS обменя тези данни автоматично.
• CARF. Към юни 2026 г. САЩ не са в списъка. Министерството на финансите на САЩ е изпратило проект на правила за преглед от Белия дом на 14.11.2025 г., а САЩ заявяват, че работят по въвеждането към 2029 г.

9. Трети държави и обменът по запитване

Трети държави (извън ЕС и САЩ)

С повечето големи юрисдикции, включително Великобритания, Швейцария, ОАЕ, Сингапур и Хонконг, обменът по CRS работи чрез CRS MCAA. Списъкът на участващите юрисдикции се публикува от НАП (чл. 142г ДОПК). За платформите работи DPI-MCAA, а за криптото – CARF. Извън автоматичните канали остава обменът по СИДДО и по Конвенцията за взаимна административна помощ по данъчни въпроси, ратифицирана от България през 2016 г. Без международен договор обмен е възможен само при взаимност и гаранции за поверителност (чл. 143, ал. 2 ДОПК).

Кой е подписал CRS MCAA

Към 28.10.2026 г. CRS MCAA са подписали 126 юрисдикции. Това е последният официален списък на ОИСР, със статус към 13 март 2025 г. По-нова версия ОИСР не е публикувала, а датата на файла е посочена на сайта ѝ. Хонконг и Макао са в списъка отделно, като част от подписа на Китай, а Нова Каледония – като част от подписа на Франция.

• ЕС (27): всички държави членки, включително България (подписва на 21.10.2015 г., първи обмен през септември 2017 г.). Помежду си обаче държавите от ЕС обменят по DAC2, а не по MCAA.
• Европа извън ЕС (23): Албания, Андора, Армения, Азербайджан, Великобритания, Гибралтар, Гренландия, Грузия, Гърнзи, Джърси, Исландия, Лихтенщайн, Молдова, Монако, Норвегия, Остров Ман, Русия, Сан Марино, Турция, Украйна, Фарьорските острови, Черна гора, Швейцария.
• Близкият изток (8): Бахрейн, Израел, Катар, Кувейт, Ливан, ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия.
• Азия и Тихия океан (25):
  • Австралия, Бруней, Вануату, Индия, Индонезия, Казахстан, Китай (с Хонконг и Макао), Корея, Малайзия, Малдиви, Монголия, Пакистан, Сингапур, Тайланд, Япония;
  • Маршаловите острови, Науру, Нова Зеландия, Нова Каледония (чрез Франция), Ниуе, Островите Кук, Папуа Нова Гвинея, Самоа.
• Северна и Южна Америка и Карибите (31):
  • Аржентина, Бразилия, Еквадор, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Панама, Перу, Уругвай, Чили;
  • Ангуила, Антигуа и Барбуда, Аруба, Бахамите, Барбадос, Белиз, Бермудите, Британските Вирджински острови, Гренада, Доминика, Кайманите, Кюрасао, Монсерат, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Синт Мартен, Тринидад и Тобаго, Търкс и Кайкос, Ямайка.
• Африка (12): Гана, Камерун, Кения, Либерия, Мавриций, Мароко, Нигерия, Руанда, Сейшелите, Сенегал, Уганда, ЮАР.

Последните присъединили се и годината на първия им обмен:

• Тринидад и Тобаго и Камерун: 2026 г.;
• Монголия и Папуа Нова Гвинея: 2027 г.

Кои не са подписали. От значение за българските клиенти:

• САЩ (там действа FATCA, която за България е нереципрочна, виж раздел 8);
• Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово;
• Беларус, Филипините, Виетнам, Египет.

Източник: ОИСР – Signatories of the CRS MCAA, status as of 13 March 2025 (отваря се в нов раздел), публикуван в Tax Transparency Resource Centre (отваря се в нов раздел).

Обмен по запитване, включително групови запитвания

Във всеки момент в рамките на давността НАП може да поиска от чуждата администрация информация за конкретен данъкоплатец: извлечения, договори, данни от платформа. Стандартът е „предвидима относимост“. Съдът на ЕС го тълкува в делата Berlioz (C-682/15) и État luxembourgeois (C-245/19). С DAC7 в директивата е добавен чл. 5а, който изрично допуска групови запитвания, т.е. запитвания за група лица, идентифицирани по общи признаци, а не по име. Запитващата държава трябва да опише групата, приложимото право и фактите, които сочат неспазването му.

Обменът по запитване не е ограничен до годините, за които вече има автоматичен обмен. Той се ограничава от давността: 5 години от края на годината, в която е трябвало да се подаде декларацията, и абсолютна давност от 10 години.

Данните от мерките срещу изпирането на пари

С DAC5 данъчната администрация получи достъп до информацията, събирана по мерките срещу изпирането на пари, включително за действителните собственици, за целите на административното сътрудничество (чл. 12, ал. 9 ДОПК). Проверката на произхода на средствата, която банката или борсата прави, не е проверка от НАП. Документите, които предоставяш там, обаче стават част от картината.

10. Вътрешните източници, които допълват картината

• справките по чл. 73 ЗДДФЛ от българските платци;
• регистърът на банковите сметки и сейфове на БНБ (ЗКИ, чл. 56а) за сметките в институции, които работят в България;
• Агенцията по вписванията (имоти) и другите държавни регистри;
• собствената ти ГДД: по чл. 50, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ декларираш акциите и дяловите участия в дружества, мястото на стопанска дейност и недвижимата собственост в чужбина, а по т. 5 и предоставените и получените заеми над определените прагове;
• данните, които ти сам подаваш по ЗДДС, включително справките VIES, ако си регистриран.

В част 2 разглеждаме кой конкретен платец през кой от тези канали минава и какво точно остава в ръцете на НАП.

Нормативна база и източници към част 1

• ЗДДФЛ, чл. 4, 6, 7, 8, 50, 75, 76 (lex.bg (отваря се в нов раздел)); ДОПК, чл. 12, ал. 9, чл. 278и, ал. 9 и глава шестнадесета, раздели IIIа, IIIб, IV, V и VIII (lex.bg (отваря се в нов раздел)), последно изменение ДВ, бр. 85/15.09.2026 г.
• ЗДДС, чл. 123а (CESOP); КиК – Доставчиците на платежни услуги водят регистър на трансграничните плащания (отваря се в нов раздел)
• Директива 2011/16/ЕС с измененията: DAC2 (2014/107/ЕС), DAC5 (2016/2258), DAC7 (2021/514), DAC8 (2023/2226); Европейска комисия – DAC1 (отваря се в нов раздел)
• Regfollower – Bulgaria amends tax procedure code to implement DAC8 and DAC9 (отваря се в нов раздел); КиК – Крипто сделките от 2026 г. се докладват в НАП (отваря се в нов раздел); БТА – второ четене на промените в ДОПК, 09.09.2026 (отваря се в нов раздел)
• Спогодба FATCA България–САЩ, ДВ, бр. 47/2015 (текст в КиК (отваря се в нов раздел)); БТА – Finance Minister Defends Ratification of Non-reciprocal Agreement, 27.03.2015 (отваря се в нов раздел); Regfollower – FATCA Model 1B в сила (отваря се в нов раздел)
• IRS, Rev. Proc. 2022-35 (отваря се в нов раздел); IFC Review – IRS Steps Closer To Automatic Reporting Under OECD CARF (отваря се в нов раздел)
• Irish Revenue – CARF and DAC8 reportable jurisdictions (към 10.06.2026) (отваря се в нов раздел); OECD – DPI MCAA signatories (отваря се в нов раздел)
• Patreon – EU Creator: DAC7 (отваря се в нов раздел); BTTP – Financial data of OnlyFans creators goes to Polish tax offices (отваря се в нов раздел)
• ОИСР – Signatories of the CRS MCAA, status as of 13 March 2025 (отваря се в нов раздел), в Tax Transparency Resource Centre (отваря се в нов раздел)
• Leiden GlobTaxGov – Foreseeable relevance in the EU: from DAC1 to DAC7 (отваря се в нов раздел); Решения на СЕС по дела C-682/15 Berlioz и C-245/19 État luxembourgeois

Статията има информационен характер и не замества индивидуална консултация. Нормативната уредба е към 28.10.2026 г. Сумите, които законите все още посочват в лева, са превалутирани по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро.